автор: palomablanka

Не мога да избягам от мъглата,
полепнала по пръстите на дните...
Горещите ми спомени за Лято -
замръзнаха на Зимата в очите...

Сега броя... изгубени пътеки,
пустинната ми жажда прекосили...
Забравям тия, дето бяха леки.
По-трудните - ми взеха всички сили...

Едни от тях... и до сега са цели,
и към сърцето стръмно се катерят...
Най-много те приличат на недели,
които някой ден ще ме намерят...

Едни от тях - приличаха на мене!
Преди да ги живея - се стопиха...
А други - бяха мостове зелени.
След тях оставаха по два-три стиха...

Едни от тях - и до сега ги търся!
Но те със чужди стъпки се пресичат...
Една от тях - премина много късно.
Тя беше тази, дето я обичах.

На другите лицата се размиха.
Безименни. Безпаметни. Безлични.
На чужди болки сълзите изпиха...
А точно тази... още я обичам!

Сега броя пътеки... А мъглата
до прага точи бялата си прежда.
Но късната пътека пред вратата -
мълчи. И ми прилича на надежда.