автор: daro

Жив е той... но кой е!?
Навива бавно цигара
и тъпче усърдно евтин тютюн.
Подава огънче към устата,
(като на своя любима)
а тя, увиснала и празна
без глас му разказва
(изгорена от жеста
на безумно поднасяне).

(Няма нищо страшно...
страшното е нищо...
нещо като леопардови петна
по миокарда – каза тя
и се въздигна от мазето.)
„Една ампула мрак“
венозно
и „вси светии“ на мисълта
посрещнаха го с песни.

Накрая... видя се края.
Несловесната заплака
над зелените усмивки на тревата,

над „отхвръкнали искри
от едно по-голямо горене“.