автор: m_space

Ние сме поколението на километрите и недописаните писма.
На многоточията и скритите сълзи.
Ние сме децата на пропуснатите години и преглътнатите залези. Защото най-трудно се научихме как се броят разстояния от последна прегръдка до ново завръщане.
Ние сме поколението на силните сърца и крехкото безсъние.
И така силно си липсваме, че ни боли от всеки измамен сънлив миг.
Ние сме поколението на огромните разстояния и ненужните обяснения.
Защото нищо не компенсира миговете, в които е трябвало да бъдем заедно.
Ние сме капки роса в дланите на ветрове.
И никога няма да мога да ти обясня,
колко струва живота далеч от теб. И как се понася такава цена!...