автор: rozix

Откак дядо почина, сънувам къщата,
а никога не я бях сънувала, докато беше жив ...
Може би, защото заключихме всички врати
и той не може да влезе ...
Може би защото усещам,
че се смята за жив и като живите иска да влезе през вратата...

Дядо, ти вече можеш да влизаш през стените
и да преброиш книгите по лавиците.
Да подрънчиш с чашите и да пуснеш чешмата,
да безчинстваш по двора и да разрошиш тревите ...
А можеш и тихо да влезеш през вратата,
както правят живите.
Другия път като сънувам къщата,
ще ти оставя задната врата отворена.