автор: atom

Защото е високо – затова
човешкото ми тяло е обидено.
Покланям се на ниската трева,
че се усмихва щом я тъпчат биволи.
И после пак опитва да расте,
а си остава ниско в полегатото.
И пак ще минат биволи, но те
навярно са подгонени от някого –
със сигурност – обиден и висок,
напълно убеден в големината си,
която компенсира този строг
излишък от душевни недостатъци.
Но идва най-спокойният му ден -
ще разположи ръста си под ниския
и неотъпкан още фундамент,
над който са тревата и усмивката.