Черешите висяха необрани
и клюцаха зърната им врабците.
Със черно шалче гонеше ги мама -
урокът й нагледен за крадците.
Отдавна бяха в гроба всички близки
и викаха я в него за последно.
Душата й се преобърна с писък,
щом знакът за отвъдното погледна.
Земята беше бременна и летни
черешите мечтаеха да паднат.
Дървото неочаквано пометна,
за да нахрани спомените гладни.