автор: galiakara

Върнах се. Вече съм у дома.
Бях забравила как и кога
копнежът се бе превърнал в стон.
Душата ми, като отрязан клон
съхнеше без животворен сок,
заробена от глупавия оброк
докрай да бъде вярна и покорна...
Но как, като беше бездомна?!
Виждали ли сте бездомна душа?
Самотна, тя скита се по света...
Вятър я шиба и дъжд я вали,
тя, бедната лута се и търпи,
докато най-накрая прозре,
че трябва да се бори или умре...
И избира. Моята избра да живее,
Да намери свободата си, да пее
И ето ни тук заедно – аз и тя
Тъгата завинаги от нас отлетя...
Чуйте ме! Не губете душите си!
Пазете ги зорко до края на дните си!

22.05.2015
Хасково