автор: ulianka

Което е дошло, ще си отиде.
И дъжд, и тътен ще заглъхнат.
Животът не отслужва панихида
на никоя река като пресъхне,

а тласка друга в някоя посока -
засилва я, подмята и захвърля,
да пада през скалите отвисоко...
Което тръгне си, ще се завърне,

със нова сила ще крещи и пее.
Тревите ще пробият твърдината,
понеже трябва бързо да живеят -
пристъпват вече в тях стадата.

И ври отвсякъде със пълна сила,
гърнето на живота си бълбука...
И всеки ден по нещо си отива,
за да се върне друго нещо тука.