автор: yoro

Студено е сега и здрачът сив се спуска
на ситни струйки в жадната ми стая.
Дали нощта е скрита форма на изкуство?
Без теб до мен не знам как мога да узная.

Наднича тъмнинината любопитно и навлиза
в неяснотата ми през хладния прозорец.
Дали зад булото на тишината ти си близо?
Не знам, в квадрат от мисли съм затворен.

Летят с тревожен писък закъснели птици.
Очаква ги уютът топъл на гнездата,
а аз деля крилатите надежди на трошици
за да нахраня с тях отново самотата.

Преследвам като прилеп всички спомени,
ловя ги хищно и със сляпа интуиция.
Дали светът ни ражда за любов готови,
или животът ни е непрестанна репетиция?

Пресилени са всички слънчеви прогнози,
над острова ми твърде дълго е валяло...
Ела, за да опровергаеш всички обзалози!
Студено е при мен, когато теб те няма!