автор: thebigplucky

Ще си довърша вчерашния сън.
Ще влезеш през вратата боса и с коси разпуснати.
Гръдта ще тръпне, тръпката на прегръдките предчувствайки,
краката, отмалели, към мен неуверено ще пристъпват.
Ще се свлече, ненужна, дрехата ти.
От докосването – едва доловимо ще изстенеш.
С устни, изпръхнали от неудовлетвореност ще усетиш недоизреченото.
С неустоими чувства ще се сплетат ръцете ни.
На масата ще се разтапя бледа свещ.
Две чаши с чародейство ще искрят дискретно
до ябълка, стаила знамения и грехове.
По стената сенките ни ще танцуват като черни лебеди.
Ще ухае на разцъфнал млад бадем.
И пред леглото – като пред светилище ще коленичиш.
В жертва ще се принесеш – с всичкото, което имаш.
Ще изтриеш с плахи длани мислите ни, за мига излишни;
сърцата ни ще разтуптиш неудържимо.
И ще е като в сън красиво...
И ще е приказно...