автор: Solara

Обичам Слънцето, което
отново в мен събужда Рая.
Потрепва в подлъжичието,
а сърцето не трае и играе.
Обичам птиците, които
приглаждат с човчици перата.
Пронизани от мелодични трели
от нежност чезнат сетивата.
Обичам топлата усмивка,
която от очите ти не слиза.
Грижовността измита през
вратата една позакъсняла зима.
Посята обич между дланите набъбва.
Повдига лоб отново млада.
Цъфтежът толкова е близко и
е прекрасно, че сме двама.