автор: thebigplucky

С теб – не стигнахме, докъдето бях поискал в мислите си.
Причини – колкото искаш.
Съдбата си играеше с дните изтичащи. И ситуации – не липсваха.
И време... – време имаше. За всичко.

За къде ли пък да бързаме – светът ни беше един.
Градът дебнеше ъглите ни от всички страни,
но нищо повече от срити за другите усмивки не различи,
никакви игрички.
А онзи танц, в онази пияна нощ -
дали не си го бях въобразил?!
И онова знайно тяло с преливащи се извивки...
(Боже! Прости!..)
Смисълът на един живот понякога се разкрива точно в такива мигове.
Бях коленичил пред теб.
Между нас нямаше бъдеще и минало -
и всичко излишно от настоящето беше изтрито.
Докъде прегазихме границите на непростимото!?!
Грешното понякога е така красиво и изкусително,
и е толкова близо...
Храм и път за теб бих сътворил. И сам бих го издигнал.
Един живот бих изпълнил с любов и с истини…

Но с теб – до там – така и не достигнахме.