Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: KriMiTo
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14126

Онлайн са:
Анонимни: 439
ХуЛитери: 1
Всичко: 440

Онлайн сега:
:: ivliter

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2024 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаГаля 2
раздел: Разкази
автор: Heel

– Трябва да я преместим ей там на онази маса – каза Пранчев на сестрата.
В ъгъла имаше ниска маса за медицински манипулации. Галя се огледа, очевидно се чудеше какво ще последва. Опитах се да срещна погледа й, но тя сякаш нарочно ме отбягваше. Калина, сестрата, избута носилката близо до масата и метна една формална усмивка към Галя.
– Би ли извикала Мона да ни помогне? – каза докторът.
Сестрата кимна и излезе. Върна се минута по–късно, следвана от друга сестра.
Вдигнаха внимателно Галя, после подпряха горната част на гърба й върху масата. В същото време Калина подпъхна нещо, което приличаше на висока табуретка, под задните й части. Лекарят издърпа изпод табуретката един омотан с ватирана материя прът и го нагласи така, че да подпира прасеца на пострадалия й крак. Десният й крак бе избутан безцеремонно настрани, така че стъпалото й да легне удобно върху ниското пластмасово столче, което бе подпряно до стената.
– Какво ще правите? – попитах разтревожено аз.
– Бедрената й кост е счупена, трябва да я обездвижим – каза Пранчев.
Вторачих се в лицето на Галя, очаквайки реакцията й. Тя просто си пое дълбоко въздух и въздъхна.
– Добрата новина е, че фрактурата не е разместена и не се налага операция – добави докторът.
– Направо преливам от щастие – изсъска презрително Галя.
– Много добре! Щастието винаги е от полза, млада госпожице.
– Просто съм изнервена и уплашена – отвърна Галя. – Не ме слушайте какви ги дрънкам.
– Знам как се чувстваш, мила – каза Пранчев и извади усмивка тип „Дядо Коледа”, която дори изглеждаше съвсем непринудена.
Лекарят отпрати Мона, извади ролка бял плат и отряза от нея едно парче с дължина около метър и половина. Оказа се, че платът е двоен и прилича на чорап. Нахлузи края на „чорапа” върху пръстите на Галя и го издърпа нагоре по стъпалото й, а после и над глезена. Когато стигна до прасеца, се наложи да повдигне леко крайника. Галя трепна и стисна зъби, сподавяйки вика си. Лекарят се извини и търпеливо изчака пристъпът на болка да отмине. Минута по–късно горният край на чорапа вече бе издърпан до прашките й.
– Хубав крак. Жалко, че сте го счупили – каза Пранчев.
– Всъщност не успях да се справя сама, затова помолих един голям пикап да ми помогне – рече Галя с подигравателна нотка в гласа си.
– Пикапът е свършил добра работа, фрактурата е направо идеална.
– Май говорите сериозно. – Галя се впери подозрителен поглед в лекаря.
– Разбира се, че говоря сериозно. Няма разместване, не се налага хирургична намеса. Не ми плащат да се шегувам с пациентите – каза той и се засмя.
– Пикапът очевидно си е знаел работата, но въпреки това много ми се иска да открия шофьора – вметнах аз.
– Ох, има опасност да бачкам извънредно – каза Пранчев.
Галя се изкиска, но бързо си налижи да млъкне, защото заради неволното помръдване болката се засили.
– Трябва да направя нещо, което вероятно ще ви причини неудобство – обяви Пранчев.
– Вярвам, че ще го преживея – каза пренебрежително Галя.
– Надявам се. Ще се наложи да отстраня прашките ви.
Сините й очи се ококориха от изненада.
– Ама защо? Наистина ли се налага…
– Не мога да ви гипсирам както сте си с тях.
– Защо?
– Няма да можете да ги сваляте, а това може да се окаже голям проблем, когато ви се приходи до тоалетна.
– Мислех, че само кракът ми… – измънка Галя.
– Трябва да се обездвижи тазобедрената става. Тоест до кръста ще сте в гипс.
– Правете каквото трябва! – каза троснато тя и сякаш потъна в дълбок размисъл.
Пранчев запретна полите на роклята й над талията и сряза прашките й с бързо движение, като докато ги издърпваше настрани, покри интимните й части с парче марля.
– Благодаря – каза плахо Галя.
Докторът кимна и започна да опакова финия й глезен с вата. В същото време Калина омота широка ивица плат около талията й и я залепи с лепенки.
– Сега имаме само бял пластмасов гипс – каза Пранчев пет минути по–късно, когато приключи с ватирането.
– Предполага се, че момичетата си падат по розово, нали? – каза Галя и присви устни от погнуса.
– В повечето случаи точно това предпочитат.
– Белият ще свърши работа.
– И аз съм на същото мнение – каза лекарят и започна да покрива с пластмасов бинт стъпалото й.
– Какъв ужасен ден! – възкликна Галя.
– Ще се опитам да компенсирам, като ви обездвижа добре, и то с качествени материали.
– Не ми е до шегички – каза тя и стрелна възрастния мъж с остър поглед.
Пранчев си затрая. Приглади старателно влажната изкуствена материя, покриваща прасеца й, после се зае с коляното й.


Публикувано от anonimapokrifoff на 05.05.2015 @ 23:30:52 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Heel

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Ел тореадоро
автор: karabalak
458 четения | оценка няма

показвания 38407
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Галя 2" | Вход | 3 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Галя 2
от kasiana на 06.05.2015 @ 03:04:09
(Профил | Изпрати бележка)
Правдоподобно, вълнуващо написано!!!!!

През 2012 година счупик и 2-те си ръце, та...знам какво е...

Поздрави!:)


Re: Галя 2
от Radost-ina на 06.05.2015 @ 18:48:37
(Профил | Изпрати бележка)
О, да не спохожда никого! Благодаря за разказчето!


Re: Галя 2
от rumenaradeva на 07.05.2015 @ 11:42:58
(Профил | Изпрати бележка)
Интересно ми е какво се случи с героят Ви? Този който играеше табла на компютъра. За Галя...тя ще се излекува в такива случаи е добре да казваме това е по-малката злина.