автор: rumenaradeva

Ти дойде а ..не вярвах; не чаках дори...но дойде.
Върна се от прашния път уморен. Задъхан от дните фалшиви.
Ръката ми леко докосна.
Спрях се пред теб.
Усещах те някак смирен...
Поседнах до теб, замълчах.
Знам,че ме гледаш...любов...
изпиваш ме с поглед...
Искаш някак различно да бъде,
Искаш ме знам... но по-добре сега замълчи!
Не, недей ми говори...думите ...
така болят..

Ще стана само след миг....
постелята твоя с любов ще закича
сам ще си в нея, Любов, сам ще си в Рая.
Обичам Те, ...тихо прошепна; Някак...
смути ме.
Изминаха много луни.
Чак сега ми споделяш.
някак...боли.
Някак
боли ме, любов,
сам...да си в рая.