автор: jantreya

Омайни славееви трели
(в кресчендо) къпят всеки лъч.
Лилави утринни дантели,
изплетени от птича глъч.
Забравила съм за такава
(необяснима) тишина,
в която славеи запяват
и звук превръщат в светлина,
по изгрев и след майски нощи,
когато люляков денят,
усеща кроткото надмощие
на своя сладък аромат.
Припомних си я. Няма друго
душата ми да възкреси.
Над изпаряваща се угар
нощта звездите си гаси.
Изплуват сини силуети
на илюзорни дървеса,
а хоризонтът нежно свети
в блестящи капчици роса.