автор: ZAGORA

Всяко посетено „там” се превръща в „тука”,
изоставеното „тука” е отново „там”,
а да показвам знание с езика на незнанието
е на измислиците огледалната измислица.

Да се изгубя в плетеницата от странности
на първообразите от библейски мисли,
през хилядолетия да се здрависвам
със себе си докато атомите се отдалечават,
а светлия ми дух в безкрайността се размножава.

Оловно време по косите ми се стича,
а моят лик бледнее от желания.
Опитвам да открия със относително старание
неписаните сигми на вдъхновението- живот
и на препълнената му трапеза
със хиляди самотности да тържествувам,
напълно глуха за човешките брътвежи.

Това е анатемосана благословия.
Недостижима е божествената лудост
препълнена до болка с нагнетени мъдрости.
Хоризонтите човешки опират в носове,
докато Бог е разказвач на тъжни приказки
и съзидател на мъгляви сънища.

А мисълта ми е двубитна информация,
а мисълта ми е Тезей залутан
сред лабиринтите на Минотавъра.
Ще се разтворя в сетна глътка въздух,
а след това като пробляскваща светкавица
ще ме срази с изгарящ шип самата ИСТИНА.