автор: Emaka

Ще имам своя къща някой ден,
в един краен квартал -
светли стъпала - светли стени,
бяла и тиха, но градски тип.

Някой ден ще имам къща
с брашлян по стените,
децата ми там
ще играят на тайни игри, там
моят съпруг
ще носи много пари вкъщи,
а аз няма да работя навън.

Той ще ме обича,
аз няма да му изневерявам -
ще бъда прилична жена -
съвсем обикновена,
но доста по-красива ще бъда,

ще си харча безгрижно,
и ще си купим още една къща,
както си харчим всичко, да.

И ще го подкрепям моят съпруг
прекрасен,
с нежни думи ще го поддържам,
повече от всяка друга жена
и още как -
ще го подкрепям,
за да печели още пари,
(съпругът ми, разбира се, кой друг)

и макар, че ще бъда
обикновена жена,
ще бъда красива необикновено
и умна ще бъда дори,
съвършена също ще бъда,
със сигурност,

ще се поддържам непрекъснато
и ще ям малко -
и мечтите ми ще бъдат много, много малки
и ясни, ясни, ясни...

Ще си мисля за безопасни неща...
за съседското куче... например
и ще пляскам с ръце, от възтог,
всеки миг, във уюта си чуден...

и всеки миг ще се радвам -
като малко детенце ще бъда!

И само през есента ще въздишам,
но много за кратко,
и повече нищо, освен още една къща,
няма да искам -

Малко скучно ще бъде тогава само,
но това не е беля...
ще свикна,
и моята мечта
ще се осъществи някой ден -

и тогава няма да чуе никой
повече за мен, обещавам!