автор: ronnie

Море... със сребърни вълни и бяла пяна,
събрало в себе си безкрайността.
Стоя пред теб възторжена и няма
и с ласка мамиш ме към вечността.

Море, събрало в себе си безброй сълзи солени,
утеха в хоризонта търсиш ти,
тъй както в слънцето я дирят чайки устремени
и в облаците крият своите мечти.

Море, аз искам като теб да съм голяма,
да мога да достигна синьото небе...
За моят дух утеха нивга няма-
душата ми не може да те побере.

Море... със снежна пяна и вълни сребристи,
море от болка, горест и тъга,
с води понесли поривите чисти
аз искам да те помня все така!