автор: veronikas

За какво ми е тяло?
Искам само крилете си.
Нямам слух за гласа.
Още чувам сърцето си.
Щом отсъствам от тук,
присъствам ли някъде?
Тази стая е кръг.
Малко моя, повече ничия.
И звуча като риба,
наранила хрилете си.
За какво ми е дъно?
Пляскат сухо ръцете ми.
И разбрах, че човек
не надскача единствено себе си.
Затова е върхът.
Да се целят във него мечтите ни.
Ще се върне цветът,
а след него и ритъма.
За какво ми е край?
Махам бързо с крилата си.

Като бягство от сън.
Малко мой, повече истински...