Дали съм толкова самотен,
или тепърва ще прибирам
тъгата си във снежни длани.
Ще си отида ... Ще опитам...
Да, знам, че всичко е заблуда,
не бях това, което искаш.
Аз тръгвам си, не ми се карай,
кръвта в сърцето ще разплискаш.
Със нея ще рисувам думи,
ще оцветявам тъмнината.
Но постепенно ще изчезна,
красив в душата й... Самата
мисъл за раздяла тъй е тъжна,
а сбогом, толкова далечно.
Зачеркнали съдби на хора,
но завещали обич вечно,
за да създават те във мрака
запалените силуети
на двама души окрилени
от позабравени поети ...
2010
Боян СТАНИЛОВ