автор: gringo

Двадесет и трета глава

Кристина отегчено си играеше с кожената дръжка на луксозната чантичка „Долче и Габана” и хвърляше разсеяно поглед през декоративната прозирна оградка на модното кафене „Варадеро”, в чиято градина се бе настанила под сянката на огромна бяла тента.
Курдисала разкошния си скандинавски задник в плетен стол и облегнала се в елегантна небрежна поза, тя от време на време засмукваше със сламка от ледения коктейл „Сладки мечти” – изцеден и смесен сок от маракуя, праскова и лимон. Чакаше Жана, за да убие някой и друг час в клюки с нея. Преминаващи по тротоара самци и хвърляха по някой лаком поглед и отминаваха с прикрито съжаление. Въпреки маската на безразличие, която бе надянала на лицето си, Криса беше бясна. Когато Пръча бе обвинил Мимето, че се размотава с лесбийка, бе напълно прав. Кристина ходеше с мъже, но го правеше най-вече за пари, а всъщност изпитваше истинско удоволствие само когато намереше девойка, която да откликне на чувствата и. Обичаше да доминира и да играе ролята на „мъжа в семейството” и бе имала няколко бурни връзки с жени. Последната бе жена на един депутат - педофил, чиито гнусни истории лъснаха на първите страници на жълтите вестници и вбесената му съпруга се хвърли в обятията на самопредложилата се за утешителка Кристина.
Но това бе стара история. В момента Криса беше на сухо и освен рутинната работа с богати клиенти нямаше отдушник, който да поеме натрупалото се несподелено желание за близост. О, как лелееше мисълта за Мариана, как мечтаеше да обгърне малкото и мургаво телце, да я положи в сладостна отмала върху широкото легло и да я обсипе с целувки!...
- Къде си се отвеяла така, че изобщо не ме забеляза! - надвеси се Жана над намусената едрогърда девойка, вперила празен поглед в рекламата на отсрещната стена. Тя вдигна невиждащи очи към облечената в бледозелен дънков гащиризон жена, но мисълта и не можеше да се откъсне от представата за Мимето и нарастващата омраза към Теодор, който завчера я отмъкна под носа и. И я обиди, отгоре на всичко. „Крава! Аз съм била крава! Кравата Милка! Тоя малък вуйчов храненик! Нехранимайко! Като че няма момичета наоколо, та отмъкна това на вуйчо му! Ще го наглася аз него! Може да съм всякаква, но не съм крава! А Мимето ще му преседне, ще му преседне на тоя нафукан паразит, дето яде от ръката на вуйчо си и същевременно го лъже с любовницата му....” Малко грубото подбутване по рамото от страна на Жана най-после я приземи и пренасочи съзнанието и към реалността .
- Извинявай, Жани, нещо се бях унесла...
- Ядове, а?
На трийсетгодишната по-опитна и очукана от живота Жана и беше ясно, че по-малката и съратничка в трудоемката дейност на платения любовен фронт има някакъв проблем и наблюдавайки все още изопнатото и бяло лице, с присъщата си безцеремонност се наведе и изхриптя с прегракнал от цигарите глас:
- Що не им теглиш една майна бе, Крисе? Какво си се омърлушило такова като гладно врабче по Иванов ден? Я кажи на кака си Жана какво те мъчи и веднага ще найдем лек за него! - и със самоуверено движение тя придърпа един от плетените златисти столове и седна, премятайки по мъжки крак върху крак.
- Нищо ми няма! Само дето нещо нямам настроение... Но ще ми разкара... Ти как си, Жани?
- Всичко е топ! Имам страхотно предложение за теб! Ама нека най- напред поръчаме нещо, че съвсем ми е пресъхнало гърлото...
-Нали виждаш, че вече съм си взела коктейл…
Жана с пренебрежение изгледа чашата пред Кристина:
- Безалкохолен! Като те гледам такава скапана, май ти трябва нещо по –яко… Ей, девойче!- изви главата си с къса коса към минаващата сервитьорка и кръглото и лице, леко започнало да подпухва, доби властно изражение.
- Момент, госпожо! - кимна момичето и след като прие поръчката на рошав младеж и приятелката му, облечена с размъкнати дрехи и пиърсинг на носа, се изправи до тяхната маса в очакване.
- Ти какво искаш? - обърна се Жана съм Кристина. И недочакала отговора, поръча за себе си:
- Една наливна бира. Каква имате?
- Загорка”, „Каменица” и „Старопрамен”, чешка.
- Знам, че е чешка, само дето е правена в България. А „Шуменско” нямате ли?
- Не, за съжаление!....
- Тогава нека бъде „Старопрамен”! А ти бе, Крисе? Айде де, не се назлъндисвай!
- Ама не ми се пие нищо... Особено бира!
- Джин тогава! Не може така! Какво си се разкапала?! „Гордън джин” и тоник! С много лед! - отсече Жана и премести от скута си отровнозелената си чанта с форма на круша на върху плота на масата. Дръпна ципа и започна да рови в нея. Извади кутия цигари, запалка и мобилен телефон. Изтърси една цигара, запали я с привично движение и дръпна дълбоко.
- Така-а-а-а, да видим каква е програмата за днес! Ти да имаш нещо наум?
- Нищо специално. Защо? - вдигна поглед към приятелката си Криса. В погледа и не се четеше особено въодушевление.
- Защото се отваря възможност да изкараме само за една вечер осемстотин лева. На всяка по осемстотин. По осемстотин лева, разбираш ли? После ще си джиткаме из мола, и рокленца, и парцаленца, каквото ни се поиска! Е, вътре ли си? –с широко отворени блеснали очи посред мрежата от едва забелязващи се ситни бръчици Жана възторжено погледна приятелката си.
- Не ми се кокори насреща, ами кажи за какво става дума! – подкани я Криса. Ядът и не минаваше.
Жана изчака сервитьорката да остави бирата и джина, смукна яко от цигарата и като изтръска пепелта в стъкления овален пепелник, се наклони доверително към девойката и и прошушна:
- Някакъв богат турчин, бизнесмен, не знам с какво точно се занимава, иска за този следобед две момичета. В хотел „Сънсет”, оня, баровския, нали го знаеш...
- Нямам настроение! И ми си гади от тия азиатци!
- Не говори глупости! От опит знаеш, че наште миризливци са най- противни, мръсни, неуважителни и отгоре на всичко за капак доста често нескопосни любовници! Тия турци с мангизите, дето могат да си позволят да отсядат в „Сънсет”, не са ония турци от „Козия рог”. И само за три часа! Представяш ли си?! Три часа - осемстотин лева. Това, мойто момиче, не ти е магистралата, дето трябва да духаш на вонливи перверзници за десет лева...
- Да, ама...!
- Няма ама! Давай да си пийнем питиетата, а после да се понагласим и да отиваме да приберем парите! Пък после можеш пак да си страдаш, ама с осем стотака в чантичката! Наздраве!
Жана отпи достойна за уважение глътка бира и погледна съжалително едрото хубаво бяло момиче до себе си.
- Е-е-е-ех, не разбра ли, че всичко и всички сме стока! Давай да се продаваме, докато още сме търсени, че... - Жана въздъхна. После продължи да набива канчето на наивната Кристина, на която в един момент и писна, прекъсна поучителното слово на приятелката си и и зададе въпрос по същество:
- Не ми философствай, ами направо казвай, какво ще трябва да правя! Искам да ми кажеш всичко!..Не накрая да излезе съвсем друго!
- Всичко ще е наред, момичето ми, не бой се! Умно постъпваш! Наздраве! И не си образувай нерви за глупости! Алъш-вериша гледай! Само там е истината, в алъш- вериша, както викат комшиите! Я да отида аз до тоалетната, че тая бира!...
И преди Кристина да каже нещо, трийсетгодишната Жана въртеше все още привличащ мъжките погледи задник по стълбите надолу към тоалетните, които се намираха в приземния етаж на заведението. Бе преметнала през рамо дамската си чанта със странна крушовидна форма, но цигарите, запалката и яркочервеният лъскав джиесем останаха на масичката.
Девойката погледна към стълбището, по което бе слязла Жана. После погледът и се върна към масичката и се спря върху нея. Лицето и доби напрегнато изражение. После, след кратко двоумене, тя грабна джиесема на приятлката си, отвори го и пръстите и бързо пробягаха по клавиатурата му. Обаждаше се на Пръча. Преди година имаше „професионален” проблем и Мимето и даде номера му, за да и помогне. Депутатът оправи работата, но Кристина го запомни, защото беше „милиционерски” номер - нула, три осмици и три еднакви двойки числа. Щом чу киселото Пръчовско „Моля!”, девойката си рече наум: „Не е на кеф Пръчлето, - и като му кажа.....направо ще гръмне! Да му мисли племенничето му...”
- Теодор спи под носа ти с Мариана, глупако! - изстреля скорострелно Криса с леко удебелен глас и бързо го изключи, след което изтри обаждането и щракна капачето с малинов цвят. „Това е! Направих го! Теди и Мариана никога няма да са заедно! И отчаяното момиченце само ще дойде да го утеша... Всъщност и правя добро - колкото по-бързо забрави оня скакалец, толкова по-добре за нея. Защото той никога няма да я вземе за жена и само ще и разбие сърцето... Никой не се жени за проститутка....”
- Ей, маце, пак нещо мислиш, пак нещо ти се върти в хубавата главица. Айде да си допием питиетата и да се приготвим за довечера!
Унесена в мислите си и изненадана от необмислената си и спонтанна постъпка, тя не забеляза приближилата се Жана и се стресна от дрезгавия и глас. Само я погледна, без да каже нищо.
Жана седна и запали втора цигара. Погледна към Криса и рече:
- Нещо си зачервила бузките, скъпа - не бой се за довечера, няма страшно...
- Не ми е за сефте, та да ме е страх, макар че не се знае кога някой ненормалник ще те пребие... В колко часа и къде ще се срещнем? - на Кристина не и се стоеше повече в заведението, след като бе отворила „кутията на Пандора”.
- Направо във барчето на хотела в шест без десет. И после в апартамент петстотин и дванайсет. Клиентът ще ни чака там... Не бой се, Мариса е уредила всичко.На нея може да и се вярва - нали и тя ще намаже...(Мариса бе официално представителка за България на конкурса "Знойно тяло", а неофициално правеше услуги на заможни и преуспели хора, като им предоставяше момичета - срещу солидно заплащане, разбира се. Но в момента се бе издънила и и се налагаше, вместо така наречените "моделки", временно да използва някои други момичета - докато нещата се поуспокоят).
- Сто пъти ли трябва да ти казвам, че не се страхувам! - с леко раздразнение и отговори блондинката. Не се чувстваше спокойна. Откакто натопи Теди, настроението и се скапа, но се стремеше да не го показва пред Жана. „Добре, че довечера се ангажирах с оная гадост... Дано покрай нея забравя още по-голямата, която направих... Обаче това копеленце си го заслужи... А и нямаше друг начин да стигна до Мариана - как беше оная приказка - „В любовта и войната няма правила!” Сори, Теодорчо, но никой не те е карал да посягаш на вуйчовото, вуйчовото ми... И което е по-важно, на моето... Ние с вуйчо ти можем да делим Мариана, защото се допълваме. Колкото повече се гнуси от миризливия Пръч, толкова повече ще и липсва нежността ми... Но ти, мачо, нямаш място между нас...” Жана бе вече платила и пъхаше в чантичката си цигарите, запалката и джиесемът, когато най-после Кристина се отърси от неприятното чувство, обзело я след като наклепа Теди по такъв долен начин на вуйчо му. Бутна стола с решително изражение на лицето и последва бойната си другарка към изхода. „Само Петръчки да не рече да звъни на мобилния на Жана, и тя да се усети... май сгафих! Е-е-е-е, каква съм патка!... Що ли се кося?! На Пръчленцето изобщо няма да му е до телефони... Не кой се е обадил и откъде ще интересува тоя ревнивец, а дали е истина е това, което му съобщиха... Само да не направи нещо на Мимчето...” И така самоуспокоявайки се, едрогърдата блондинка настигна Жана на тротоара пред входа на заведението, където двете се разбраха да се срещнат в шест без десет в барчето на хотел „Сънсет”. Намерила относителен душевен покой, Кристина спря такси и се прибра в апартамента си, за да се подготви за вечерния сеанс, а Жана,полюшвайки бедра, заситни към модния фризьорски салон на известния коафьор и още по-известен гей Манаси, с прякор Менсъна. При него правеха прическите си най-известните и богати дами в столицата, все едно дали бяха депутатки, бизнес-дами, реститутки или проститутки. Границата по време на двайсетгодишния преход между заможните и успели жени бе доста поразмита и много често една бизнесменка бе същевременно и проститутка (нали все отнякъде трябваше да се набере първоначалния капитал), а една депутатка пък впоследствие се оказваше реститутка. Вариантите бяха много, но общото и обединяващо за всички преуспели дами бе притежанието на много пари – все едно по какъв начин бяха придобити, а що се отнася за морала – той бе само една досадна и смехотворна подробност, отдавна надживяна и непотребна във „висшето общество”. Но който би искал да научи повече по темата, може да намери интересни подробности в нашумялата напоследък книга „Особености на съвременния български хай-лайф” на патолога Силвестър Минчев, изявяващ се успешно и на литературния фронт.