Под нозете ми- гори земята.
И.. нямам път.
Огньове...навсякъде додето поглед стига, горят.
Задава се вода...
Вълна се спуска отвисоко -
огъня ще потуши,
Но в разум ли и този път ще ме удави?
Ето - идва към мене, лети,
открадва ме сякаш, изтръгва ме
от земята пламтяща...
Лицето на въздух оставя, но...
отвлича ме...със сила страшна .
Луташ се... и ти...
Наляво ли, надясно ли, вода?
Спри, укроти се, вода, устните ми не покривай!
Не виждаш ли, вода - огънят след мене плава.
За кой ли път, вода, откъсваш ме
от мойта страст...
Порти високи, железни отваряш,
скриваш ме вътре, вода...
На обгорели нозе ме изправяш.
Но кажи ми, кажи ми, вода, не виждаш ли,
Спасителко моя - Огънят преплува те, вода
без вятър, без лодка, без сал. И..
сега накъде?
Кажи ми, кажи ми, вода,
с огън-сърце ...накъде да вървя!?