автор: kalina

Ут две нидели кък сми скарани с кантаря
и съм гу сритала да дреми у кюшету.
Ич Наша Светлос с негу няа да разговаря,
докат` ни фани да са дръша квалитетну!

Доскору биваши, макар чи сяка сутрин,
наместу "Съща си фиданка ма, Калино!"
пусрещаши ма охкащ, кисел и нацупен,
примигвайки с дицплей "Тo be continuum..."

Ъм квату съм чуфствителна, ранима,
дан кажа същу тънкустенна и чуплива,
ку ми са скърши някуй струна ут убида?
Зер кък убидена /и гладна/ са заспива!?

Таман пудсвикнах с туй, какó му стана -
заформи заговор и с фустити ф долапа.
Кат са пугледнах - нямам рокла неразпрана!
Затуй пу нощник одя, сестро, из махлата.

Пудигнах му въпроза, дет са вика ребром,
утгоре му у цялта тежест гу стоварих...
Едвам събрах кураж дицплея да пугледна!
"Калино, слон ли си изяла, маамустара!?"

Яз, дету третити вичери пренебрегнах
и постих най-страдалну колку черни нощи...
Ай тук утляву ли, утдясну кат ма стегна -
кантар на снимка ся да видя и ми й лошу!

Идничка ламбата в хладилника ма сгрява
и час пу час съм вътре да са топля...
Какó шми са покашля ф ъгъла кантаря?
На крак изядену - ни са брои изопщу!

Ши са пувредя зорлем, шса зяносам ф убус -
глей, час ша стани, сестро, кък ни ми са апва!
Макар чи къкту й тръгналу, напрау е чуду,
чи малку зорь...,
ама минавам йощ през вратника.