автор: VOLTER

Героя
не е долнопробна впрегатна кранта, а кон арабска порода! Така му е името – Героя! А името му е така, щото така го кръстили хората. А така го кръстили, щото е страхотен ат - красив и силен!

Героя е на служба в селкоопа и работи без почивка всеки ден - зиме и лете, в сняг и кал!... Впрягат го в нарочно направена за него каруца - с по-големи размери и с дебели железни табани. През дерета и тепета, по калния до колене път, той тегли тежката каруца към града, натоварена с дванайсет петдесетлитрови гюма мляко, а на връщане мъкне цвик за прасетата на коо-
ператорите.

Всяка заран, след като изчисти и нахрани животните, баща ми отваря млекопункта и събира млякото от дойните животни, отглеждани за лични нужди, което държавата ежедневно изкупува за жълти стотинки.
С приходите от мляко и месо хората издържат децата, щом тръгнат на училище в града, защото текезето пари не дава, а само продукти в натура и то накрая на годината, а в града, за да гечендисваш някак си, всеки ден трябват…
През седмицата баба събира в огромно гърне мляко, което подквасва и в петък го сипва в борилото да го „избърка”. Часове млати млякото с дървена бухалка, докато изплува маслото. Накрая го обира, а бърканицата за пиене налива в друго гърне. Маслото слага в дървен котел и с дървена лъжица го краси с шарки… В събота мама пълни дисагите с яйца, сирене бърканица, мас, джумерки, солена сланина, кортмач, вълнена прежда и тръгва с други жени на пазар - редовните клиенти я чакат, магазините след войната са празни, а касъбалиите гладни…
След пазара минава през квартирата, оставя пари за седмицата, прибира бельо и дрехи за пране и пак пешком за село...
Преди да основат текезето беше лесно – всяка къща си има магаре… Добре, ама сега станаха къ́тни – няма фураж, а магарето цяла зима яде наготово, пък не дава ни мляко, ни вълна, ни месо! Макар, че напоследък излезе мода да ядем и магарешко – оказа се не толкова лошо!
Всяко семейство, отглежда по една крава или биволица, десет овце и до две прасета – повече не разрешават… След година кравата дава приплод, а овцете поне петнайсет агнета, които държавата изкупува и осигурява фураж на ниска цена. Така селянинът работи от тъмно до тъмно, но консумира истинско мляко, месо, сирене и носи дрехи от чиста вълна…
След като влезе в сила Постановление 21 от 1963 г., разрешиха да се отглеждат повече животни, но пък нямаш право да наемаш работна ръка, освен хора от семейството – така държавата недвусмислено ти казва: яжте, пийте, множете се, но без експлоатация!

Та, думата е за Героя, млекарският кон. Всичката млечна продукция от овце, крави и биволици се пренася от него. Неговите предшественици не издъ́ржаха - хващаха пневмонии и ставаха зян... При Героя няма шест-пет - той е гаранция за сигурност, без него хората трябва всеки ден да изминават по дванайсет километра с тенекиена туба на гръб, за да продадат млякото и спечелят някой лев…

В час по български другарката Жекова ни преподава урок за Митко Палаузов След като цял час обяснява какво е героизъм, накрая попита:
- А сега деца, кажете ми, какво е герой?
Ангелчо дига две ръце:
- Аз да кажа, другарке...
- Кажи, Ангелчо!
- Герой, другарке, е млекарският кон…