автор: blagova

Обичам този град. Различно, не по устав.
По детски - от сърце. С мистично-светли чувства.
Без корист и цена. Не търсейки причина.
Не чакайки ответ, даряван на малцина.

Град с памет на мъдрец. Съвременник на Троя.
Сакрален кръстопът, белязан сред безброя.
От траки съграден и вечно дострояван.
С прекрасни имена попътно назоваван.

Божественост струи над църквите от камък.
По-прелестни от сън. По-стойностни от замък.
Съвремие и древност съжителстват по чудо.
Към бъдното с надежда препускат в темпо лудо.

Енергия кръжи под древните тепета.
Магия извисява душата на поета.
Живее в сговор тих многоезичен етнос.
Тук земните му дни са романтичен епос.

Не ми е роден град, но мой – и дом, и крепост.
Духът ми се зарежда - без поза и превзетост.
Отпивал от Марица, поливан с южно слънце,
покълва стих в сърцето, разпуква светло зрънце.

Прие ме като свой. Тук пуснах своя корен.
Надежда се роди от пулса му мажорен.
На мъдрия ми ход завидил би Конфуций,
понеже тук ще раснат любимите ми внуци.

Обичам този град. Синовно, осъзнато.
Дарих му младостта си. И жаркото си лято.
Получих и ответ, дочакан от малцина.
И няма тук секрет… Единствено причина.