автор: coils

В този живот повечето неща са по двойки - две обувки, два крака, две ръце, два бели дроба, две уши,две очи... В този ден повечето неща бяха по едно.
Вятърът духаше и една самотна половинка от двойка медицински калцуни се носеше ефирно във въздуха. Заради прекрасния си син цвят приличаше повече на крило на огромна пеперуда, откъснато от някой, без капчица морал. Благодарение на силния вятър движението й напомняше на добре заучен танц на руска балерина. В своя път тя се насочи към автобусната спирка , но ненадейно бе стъпкана от кафява кубинка. Една нежна ръка посегна и сграбчи синята балерина, смачка я на топка и я хвърли в близкия кош.
- Ето така трябва да се постъпва с боклука, а не да се оставя да се търкаля наоколо. - каза нечий глас с нотка на гордост.
Това беше момиче с кафяви кубинки и черно кожено яке. Стоеше само на спирката и чакаше автобуса да дойде. Огледа се наоколо и остана доволна, че няма повече боклуци, които да замърсяват природата. Погледна с надежда към далечината и видя автобус. Още няколко секунди й бяха нужни, за да е сигурна, че това е този, който чака. С нетърпение започна да пристъпва от крак на крак. Знаеше, че ако не дадеш знак на шофьора, че ще се качваш, той може даже и да не спре. Затова приближи ръба на тротоара и се взря в автобуса, с намерението да я забележат. Отработената тактика доведе до резултат и той спря на правилното място, за да може тя да се качи с едно движение. Автоматичните врати се затвориха с леко свистене и автобусът потегли. Момичето се огледа и забеляза едно свободно място. То беше точно от онези, които тя обичаше - единично и без риск някой неприятен човек да седне до теб. Бързо се отправи към него и седна с облекчение. Беше доволна. Беше отишла навреме на спирката, беше чакала много малко, беше намерила веднага свободно и точно според критериите й място. Нагласи се удобно на седалката и погледна напред, за да разгледа обстановката. Автобусът не беше препълнен , но не беше и празен. На последните места бяха група ученици, чиито шум надвишаваше броя им. Гласовете им се преплитаха в пълна какофония , разнасяща се из целия автобус. Повечето бяха момчета, но имаше и едно-две момичетата. Останалите хора недоволстваха от случващото се, но никой не възрази гласно. Обикновено много малко хора се възпротивяват на неприятното и неправилното около тях. Повечето седят, кротуват и чакат то само да си отмине. Като уплашен охлюв, скрил се в черупката си, неосмеляващ се да се покаже навън и да се бори. Такива бяха и хората в този автобус. Има обаче един проблем на това да си охлюв - ставаш незабележим. В даден момент някой много лесно може да пристъпи и да смачка крехката ти черупка, а с нея и самия теб. Тогава животът ти свършва - един размазан плужек на асфалта.
Момичето отмести поглед от далечината и се вгледа пред себе си. Беше мъж на около 30-40 години с обикновено телосложение, нито слаб, нито дебел, нито мускулест. Имаше набола брада и тъжен поглед. Беше като всички останали хора. Но това беше само привидно...
За да избегне скуката, момичето реши да потърси книгата в чантата си и да се потопи в друг по-интересен свят. Докато четеше периферното й зрение улови някои по-необичайни движения, подобни на тик. Тя надигна поглед и видя мъжа пред себе си да потрепва с ръце и да си говори нещо. Думите му се преплитаха една в друга, без тя да може да разбере какво всъщност казва. Изричаше ги с такава скорост, все едно бяха изстрели на картечница. Погледът му от тъжен стана нетърпелив и гневен. Момичето рязко сведе очи към книгата си и се опита да продължи да чете. Струваше й се, че той я наблюдава. Имаше нещо странно в поведението му. "Този е някой ненормалник."- помисли си тя. - "Как можах да седна точно срещу него?!"
Автобусът отново спря на поредната спирка. Вратите се отвориха и приютиха още от чакащите навън самотни хора. Първоначално се получи една временна група от близко разположени един до друг пътници, които в последствие се разпръснаха в различните части на превозното средство. Едни се отправиха към края, други към началото, движени само от собствените си пориви. Автобусът стана по-пълен и накъдето и да се обърнеш се натъкваш или на нечия ръка, или на чанта, или пък на нечий гръб, чувствайки се обграден от жива стена.
Момичето се огледа наоколо и потърси с поглед някой възрастен човек, мъчещ се да се задържи изправен в постоянно променящия скоростта си автобус. Старите хора в автобусите са като множество изгнили лодки, опитващи да се задържат на повърхността на бушуващо море - само една силна вълна е нужна, за да се окажат на дъното. Тъй като този път нямаше такива, момичето се успокои и пак зачете книга си. Беше й трудно да се концентрира, защото постоянно усещаше погледа на отсрещния мъж върху себе си. Поглед, който беше изпълнен с любопитството на ловеца, наблюдаващ жертвата си, докато се подготвя за решаващия изстрел. Тя почувства, че става неспокойна. Не обичаше някой да я гледа така продължително. Харесваше й когато е невидима, когато можеше да върши всичко, което й харесва, без натрапливите въпроси „Защо?“ и „Какво?“.
Изведнъж с периферното си зрение забеляза една движеща се глава. „Как може на моето ниво в момента да има глава?!“ - помисли си тя. Завъртя очи настрани, озадачена. „Това е много странно.“ От дясната си страна видя жена на възраст около 26-28 години, с ръст на 2-3-годишно дете. „Главата й стига до рамото ми докато съм седнала.“ - каза си наум. „За първи път виждам толкова ниска жена.“ Момичето я огледа крадешком, защото знаеше, че е неприлично да се втренчва така в друг. Височината на главата на жената беше равна на дължината на едната й ръка. Изглеждаше така все едно дете е взело главата на възрастен и я е разменило със своята. Сякаш някой зъл магьосник е разрязал телата на жена и дете и после не е могъл да ги сглоби по правилния начин. Лицето й изглеждаше много красиво, добре гримирано. Дрехите й също бяха сполучливо подбрани, отговарящи на възрастта й. Жената джудже се заговори с нейна приятелка и всичко изглеждаше нормално. Но за момичето не беше така. Тя се чувстваше все едно е в някой автобус, превозващ ненормалници и луди, участващи в специални циркови представления. Помисли си, че може би е най-нормалната тук. Но има ли нормални хора въобще? Може би всеки си носи своята психическа или физическа аномалия и се мъчи да я скрие колкото се може по-дълбоко, за да се впише в общата нормалност. Идва момент, когато ти е вече изключително трудно да я държиш под ключ, и тя избива на повърхността. Тогава можеш само да се надяваш никой да не я е забелязал или ако е – поне да е правилният човек, който може и да я хареса. Обикновено се свързват хора с привличащи се ненормалности.
„Сигурно и аз не съм в ред“ - помисли си момичето - „щом този ненормалник се взира в мен толкова дълго.“ Може би лудите се усещат едни други и се търсят. За да оцелее един вид, той трябва да се продължава. За да оцелее една лудост е нужно същото - да се събират лудите и да раждат нови луди.
Изведнъж всичко в автобуса стана по-живо, по-силно и по-ярко. Гласовете се обобщиха в един всеобхватен шум, натраплив, напрягащ. Телата се озоваха по-близо, обграждащи. Лицата на хората започнаха да се изкривяват, придобили широки, зловещи усмивки. Очите им светеха с необичаен пламък, сякаш изгарящ душата ти. Момичето се почувства като в капан. Имаше усещането, че всичко я залива със страшна мощ. Гласовете започнаха да крещят в ушите й. Лицата се приближиха й я гледаха с любопитство. Жената джудже пристъпи пред нея и сложи ръце върху коленете й. С едно бързо движение се качи върху й и се усмихна ужасяващо. Момичето забеляза зъбите й – бяха като пирони. В следващия миг, с нокти забити в коженото яке на момичето, жената започна да пищи с всичка сила. Писъкът беше неуморим, нестихващ. От другата й страна се появи ненормалникът с висящ от устата му дълъг около метър език, разцепен накрая, като на змия. С плавни танцувални движения езикът му стигна до лицето на момичето и я облиза няколко пъти. Тя затвори очи, изплашена, страхувайки се да помръдне. Времето й се струваше като цяла вечност. Осъзнавайки, че изведнъж писъкът е спрял, реши да отвори очи и да види какво се е случило. Пред погледа й беше нейният любим черен лабрадор, гледащ я весело. Алармата на будилника отдясно отново се включи с пронизителен звук, принуждаващ я да става от леглото, защото е станало време за тръгване.