автор: wingless

Не са ли думите като окръжност
допряна в немислимото – не зная.
Понякога говорим,но във всъщност
мълчим със тях в началото и в края.

И всеки опит да те събера
от тишина и звуци – като жива,
навярно е обречен,от това
че всичко неизбежно си отива.

Но ако можех песента безгласна
по устните ти топли да изпея,
не бих желал за дума по-прекрасна.
За да рисувам твоя профил с нея.