| Не се дели на части любовта -
не е любов, ако не е любов изцяло,
но ето че бушува похотта,
неразличила дух, душа и тяло.
Различно е и земното небе,
от горното. Различен е и рая
от ада, както суша от море
и както е началото от края.
Не се дели човешкото сърце,
но поривите в него са различни
и от юздите в нашите ръце
зависи накъде ще криволичим.
Различна е и формата. Дори
могла би да е и без съдържание...
И атомът* оказа се делим,
делим и информация от знание.
Един е Бог - предвечен, неделим,
но в Три Лица - неслитни, различими,
единосъщни Дух Свети и Божи Син
на Бог Отец, са Троица Единна.
___________________________________________________
*Атом - от старогръцки: ἄτομος - „неделим“
Публикувано от viatarna на 01.04.2015 @ 12:05:55
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 1
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Различимо" | Вход | 2 коментара (7 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Различимо от malovo3 на 01.04.2015 @ 12:47:18 (Профил | Изпрати бележка) | "и от юздите в нашите ръце
зависи накъде ще криволичим."
Колко истина има в това.
Поздрави! |
]
Re: Различимо от wildberry на 01.04.2015 @ 20:04:51 (Профил | Изпрати бележка) | Според мен любовта е стремление, когато изпитваме нещо към някого всъщност душата ни по някакъв начин се устремява към него, най-вероятно заряди някаква вътрешна нужда, и тя може да не е само физическа, а необходимостта да научим нещо или да разбираме по-добре, не че хората не изпитват и само физическите неща (blindly, на сляпо), но това е може би когато не могат да разберат всъщност своите истински дълбоки нужди и необходимости, и са водени предимно от инстинкта. Сега се сетих за една теория, която бях позабравила, всъщност те са поредица от древногръцки и римски (както и по-нови) философски обяснения за любовта. В най-общи линии те говорят, че действително има 3 типа любов, като се различават понякога в наименованията - дали на емоциите и на душата. Както и поне кога най-високата я наричат любов на ума или пък на духа, макар че това са дори различни неща. Аз лично мисля, че любовта има своите различни аспекти, в трите или дори повече от три измерения, и си мисля, че има любов, която обогатява, интелектуално или духовно, или смирява или прави по-красиви чувствата, кара ни да разбираме по-добре нещата около нас или да бъдем по-умни, по оригинални в мисленето, и т.н. Мисля, че е различно, но и много важно, ценно, защото човек се развива и учи от другите, но дори това е много интелектуално и умозрително. В крайна сметка любовта за това е стремеж защото според мене тя произлиза от необходимостта за допълване (ин и ян). Мхм. |
Re: Различимо от ehnaton на 01.04.2015 @ 20:28:50 (Профил | Изпрати бележка) | Да, любовта е стремеж към единение, ерос. И има различни видове любов по отношение на обекта на любовта, безспорно. Но в основата си тя е израз на една и съща човешка способсност и стремеж - за излизане от себе си по посока на Другия и сливане с Него. Деленето на части се случва най-вече по отношение на любовта между мъж и жена, при което едно от възможните сливания се абсолютизира и замества цялостния ерос, най-често в полза на половия акт. |
]
Re: Различимо от wildberry на 01.04.2015 @ 21:37:23 (Профил | Изпрати бележка) | Познаваш философията и по-добре от мен. Аз обикновено се измъчвам много да обясня на хората какво мисля и от какво изхождам в разбирането ми. Дотолкова, че вече не се изразявам философски, не мога да стигна до това, от цялото усилие да кажа, да обясня, :) все пак като будистка не изпитвам тази преграда към другите, те за мен не да нещо "необяснимо", макар че според мен това е доста интересно да нямаш представа и всяко нещо да е откритие хех; така че за мен другите не са необясними, а са определен тип път (Дао), а заедността за мен не е само секс, това може да бъде говорене заедно, като с приятелите, или някакъв вид нежност, споделяне в близост, що се отнася до това твоето, според мен когато не е само простотия, може да бъде мъжът има повече (понякога) от това, което ти наричаш дух, висок, по-висок смисъл (според мен), а пък жените обикновено имат повече емоции, а някои от тях повече интелектуално разбиране, което не е съвсем същото като емоционалното. Хм. Така или иначе за това харесвам източната философия и религия, защото според нея ин и ян трябва да си пасват, или дори да се напасват, а няма автоматизъм който винаги да прави едва ли не възможни нещата. И според мен когато двама се харесват и взаимно желаят, това е защото по някакъв начин си пасват. На разните нива на пасване. И като не е взаимно има някакво разминаване. Това е моята философия, тя е доста кохерентна, тоест не подлага на вътрешни дилеми, конфликти и проблеми, но пък за сметка на това е доста избирателна. |
]
Re: Различимо от wildberry на 01.04.2015 @ 21:50:34 (Профил | Изпрати бележка) | Интересно ми е когато пишеш, защото ти имаш по-скоро християнското разбиране, докато аз съм толкова в източното вклинена, че само дето нямам дръпнати очи. Тоест, аз дотолкова съм част от тази източна култура, че иначе типично българската християнска за мен е нещо като ново и в същото време външно. Е и вътрешно донякъде, но с много голям пласт източна философия над него. Не знам дали става разбираемо като казвам това? |
]
Re: Различимо от ehnaton на 01.04.2015 @ 22:45:52 (Профил | Изпрати бележка) | Разбираемо е напълно. Годините на комунизма създадоха в нас колосален духовен вакуум, който след това всмука уморения от собствения си рационализъм и обърнал се още през 60-те години на 20 век към мистичния изток западен дух. Отделно ние самите, доколкото сме по-скоро източни хора, и доколкото родното ни източното православие е много по-мистично от римокатолицизма, сами плуваме сякаш като в свои води в дхармическите религии или поне в много по-свои отколкото в западните схоластини доктрини. Но така или иначе това е грешен път за нас, припознаване на истината, защото ние имаме мистичната дълбочина на православието като изконно наша и не ни е нужна нездравата мистика на Далечния изток. Пътят към откриването на собственото ни потънало съкровище с осъзнаването на странните духовно-исторически метаморфози, е доста труден. Аз самия съм минал през източните увелечения и знам колко изкушаващи са те. Но знам и колко неудовлетворяващи и неясни са те за човек, който наистина търси едната, безапелационна, просващаваща и освещаваща истина и иска да заживее в нея още в този живот и завинаги. |
] | |