автор: ivliter

25.

Мрачен дъждовен ден. От небето се процежда оскъдната светлина на слънцето. В ателието е мрачно, не искам да работя на изкуствено осветление, защото малко или много, то променя цветовете. Може би затова нямам желание да рисувам. А може би съм се изчерпал и си търся оправдание да не работя!?
Отивам в близкото заведение до блока и сядам да си пийна нещо топло. Предпочитам да съм на масите вън, под сенника, вместо да дишам застоялия въздух вътре. Няма много посетители и мога да се потопя в спокойствието на тишината. Но усамотението ми не трая за дълго, защото отнякъде притича Стоянчо и веднага ме забеляза. Както можех и да очаквам, веднага дойде при мен и ми предложи да играем шах. Предложението не беше толкова лошо, щеше да отвлече малко мислите ми от картините в друга посока.
– Ела в къщи да поиграем – предложи той.
Не ми се влизаше в мрачните и студени стаи на кооперацията. Къде, къде е по-приятно вън. Затова му казвам:
– Донеси шаха тук.
– Ще ни разрешат ли!?
– Няма да питаме. На никого няма да пречим.
– Тогава отивам за него и ще се върна веднага.
Докато го чакам, пия топъл шоколад. Стоянчо дотичва запъхтян, наметнат с палтенцето си през глава заради дъжда и нетърпеливо вади фигурите от кутията. В това време сервитьорката ми носи сметката.
– Ти какво искаш да те черпя? – питам малкия си приятел.
– Един натурален сок от банан.
– Донесете два и една торта, за този юнак! – казвам на момичето. – Той трябва да яде повече, че да порасне, малко слабоват ми се вижда – добавям аз и намигвам на сервитьорката, в знак, че не го мисля сериозно.
Започваме играта и момчето вместо да се съсредоточи изцяло в нея, както и друг път, ме засипва с куп въпроси. Не ми пречи да му отговарям, защото не представлява никаква трудност да победя, когато поискам.
– Кажи ми, чичо Иване, какво друго е важно да знам, което все още не си ми казал?
Какво е важно? Много неща са важни. Пък и не помня какво точно съм му казал и какво не. Затова не бързам да отговоря – чудя се откъде да започна, с какво? Погледът ми е привлечен от малка локвичка в неравността на каменната настилка, встрани от сенника. Капчиците на равни интервали падат със специфичния си звук в локвичката. Копката в камъка е издълбана от многото капки на многото дъждове преди. И тогава се сещам какво да кажа на момчето.
– Важно е да проявяваш постоянство в играта. Запомни тази вълшебна дума – постоянство. То е залог за успех във всяко едно наше начинание. Ако един спортист не тренира всеки ден, губи форма и не може да победи на състезание. Ако един музикант не свири всеки ден, пръстите му губят техника и не може да изпълни най-трудните части от произведението…
– Разбирам какво искаш да ми кажеш – прекъсва ме момчето. – Ако един шахматист не играе всеки ден, няма да може да побеждава противниците си.
– Правилно си ме разбрал. Погледни тези капки. С постоянството си да капят на едно и също място, те могат да направят невъзможното възможно. Те, толкова крехки и меки, издълбават дупка в твърдостта на камъка. Така е и с човека, когато проявява постоянство и търпение, може да постигне непостижимото на пръв поглед. Търпението и постоянството не правят изключение и в шахматната игра.
Те са залог за успехи и сигурна предпоставка за победа.
В това време сервитьорката носи поръчката ни и аз отмествам шаха настрана.
– Хайде сега да си починем, да си изядеш тортата и после ще продължим играта.
Забелязвам, че Стоянчо яде тортата си със същото удоволствие с което играе и шах. Което ме навява на мисълта, че какъвто е човек в играта, такъв е и в живота. И обратното – какъвто е в живота, такъв е и в шахмата.
Изиграваме след почерпката още една партия, в която се оставям да ме победят и си тръгваме доволни към къщи.