автор: NikoVat

Разделихме се в двата
края на света-
аз в единия
а ти във другия

Отидохме на двата
полюса на земята-
аз в студения
а ти във топлия
...или обратното

Компасът ни сочи
винаги
с различни цветове

Цветове
осъдили на смърт
една душа
(или две)

...
Противен и кошмарен миг-
превърнал годините в мълчание
загърнал светлото сияние
потулил моя вик

Безкраен миг
мигът за покаяние

А папагалът в главата ми
повтаря моя стон
и с дразнещ глас крещи
крещи твоeто име
...

Страхувах се
че ще се примиря
търсейки малката утеха...
Човек в съдбата вярва
но съдбата – никога в човека