докога изрезките огледало ще ми се зъбят?
прехапани напред...
или навсякъде да вричам истинност
с поглед забил спирачки отвъд целта
убихме лятото на пресекулки
рестартирай деня по обичайния начин - "ритуално"
разбий юмруците си върху камъните
позволи на резонанса да обсеби китките ти
помогни на незрящия да премине отвъд:
бъди моста
мост водещ над себе си и през другия
"Fuck you, Nietzsche!"
ни най-малко. отивам на депресия
стъпка назад по пътя за никъде
рестартирай болезнеността на тялото
погали мисълта по извивките
беше ненужна още от началото...
жал ми е за тъмнината
примамва слънчевите зайчета
оглежда се в тях, за да види себе си
събудена избягва във нощта
И : (без)край, но този път неповярвано