автор: tintiri

Уважаеми господине от слънчева Варна.
Аз съм идвала във Варна
и много ми хареса.
Аз много съжалявам за тази коварна
болест, която вас ви е разтресла.

Мисля, че това е, понеже се случва
човек да се загуби между реално и мечтано,
ние, артистите, например,
точно това учим
и от това всъщност си вадим прехраната.

Ала когато тази фиктивна бариера
в живия живот изведнъж пропадне,
човек се загубва
и за да се намери
му представлява, мисля, мъка грамадна.

Аз ви разбирам.
Така точно дечицата,
когато си играят, да речем, на супермени
и мама ги викне на масата, те тичат,
ала суперстатусът в главата им не се променя.

Така и ние, актьорите, влизаме в роли
и професионално се лутаме на хората в мечтите,
и на улицата като ми викнат „Маша“ - на мен, на Оля -
ми става приятно,
но и нещо ме стисва.

Аз съм сигурна,
че вие сте човек с качества,
събрали сте ценности като пчеличка Барнаулка
и мисля, че не ви подхожда това чудачество -
да строите и живеете в пясъчна кула.

Вие не знам дали можете да си представите
колко съм обикновена аз
и малка пред бога,
и колко книги чета, и какво ли не правя,
за да се избавя някак от тази тревога -

да бъда център на такова внимание,
да се мъча да пазя личното си пространство,
колко гледане в една точка,
мисли, колебания -
и да нямам спокойствие дори в странство.

Ето, и сега думи нижа предимно за себе си,
но уверявам ви:
защото не ви познавам.
И така, за да не става разпиляно и отнесено
писмото ми, позволете да карам направо.

Искам едно само да ви помоля,
с което не желая никак да ви обидя:
моля ви, не ми пишете публично „моя Олечка“
и нещо подобно -
бог е горе, ще види.

Моля ви, опитайте да се върнете в света си -
разбирам от писмата за онази ваша позната.
За такива неща
никога нищо не е късно
и съдбата нерядко дава заблуждаващи знаци.

Аз съм уверена,
че вие сте човек с качества,
кътате ценности като пчела Барнаулка
и никак не ви подхожда това чудачество,
да строите и да живеете в пясъчни кули.

Ако трябва дори, си вземете и куче,
откачете се от facebook и youtube – от цялата треска,
на света е възможно всичко,
но рядко се случва;
и ме махнете от вашия десктоп.

Моля ви, опитайте да се върнете в света си...
Ето, че стана твърде дълго писмото...
Да, понякога е невъзможно,
или наистина късно,
но бог е, който диктува в живота.

Изхвърлете списанията,
изхвърлете всичко,
и излезте на вашия... Осми Приморски ли беше...
и там, на булеварда, подир цялото тичане,
Варя или Маша непременно ще ви срещне.


19 март 2015