автор: Rimoza

Макар в рая, самотен Адам бил,
веднъж тъгата си с Бог споделил,
дълго мислил Бог и го съжалил,
жена да сътвори за мъжа решил.
Направил я на Адам от ребрата,
но облак черен скрил светлината,
затова Бог дарил на Ева красотата,
да грее вместо слънце в тъмнината.
От пролетна ръж ù изваял коси,
от искрящ елмаз лъчезарни очи,
орисал ги да блестят като звезди,
огънят в тях ледове да топи.
От сияйна луна ù сътворил лице,
от медена бяла камбана сърце,
от цветната дъга ласкави ръце,
от непобедима надежда криле.
Изваял ù устни - опиващ еликсир,
с нежно оръжие да гради мир,
да бъде вечна и свята отредил,
целунал я и душата си ù дарил.