Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: DYDOGROZ
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14128

Онлайн са:
Анонимни: 259
ХуЛитери: 0
Всичко: 259

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2024 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПауловния
раздел: Романи
автор: kasiana

Пета глава

„Даньова мама”

       Цялото село оплака Пейков Кольо. Единствено очите на Каля гледаха безизразно като пресъхнали кладенци. „Не е на добро човек да таù мъка в себе си.” – думаха старите хора, които идваха да се простят с покойника и да изкажат съболезнованията си на близките му – „Трябва булчето да си поплаче, иначе ще полудее като Геровата Лалка…Трета година, откак голямата вода взе живота на мъжа ù, а тя все мълчи и броди несвястна край реката да го търси.”
       Наближаваше време процесията с мъртвеца да потегли към църквата, ала Каля не излизаше от одаята си. Вдовицата бе отворила писаната ракла с моминския си чеиз и печално гледаше в пространството. Черна мъка стягаше сърцето ù. Отдавна забравени спомени като ято бели гълъби прелитаха в паметта ù. Ала черна усойница с образа на Ирина съскаше срещу птиците, опитвайки се да ги клъвне…
       От малки двете чорбаджийски гиздосии бяха кръстосали шпаги. Всяка от тях се имаше за първа сред момите. Богат беше бащата на Ирина – чорбаджи Лалю. Но и бащата на Каля – чорбаджи Ставри – не му отстъпваше по имане. Дедите и на двете се бяха преселили преди векове в това чисто българско село. Защо и откъде бяха дошли, малцина още помнеха. За бащата на Лалю чорбаджи се носеха слухове, че хайдутувал из Балкана, а за един от предците на Калиния баща се говореше, че бил грък, който побягнал насам откъде Босфора, че потурчен евреин го изнудвал за пари…
       Във вените и на двете течеше буйна непокорна кръв. И когато Яни – синът на Лалю чорбаджи продума на баща си, че иска дъщерята на чорбаджи Ставри за невеста, сестра му Ирина се спусна срещу него като керкенез и рече гневно:
       –Ако гъркинята влезе в нашия дом, аз излизам от него и няма да се върна!
       Кротък човек беше Яни, ако и да беше чорбаджийски син, затова се оттегли тъжен в одаята си. Заболя го от думите на сестра му. Душата му кървеше. Беше обикнал Каля още когато за пръв път видя приятеля си Кольо да я люлее на гергьовска люлка...Но спотаи чувствата си, не посмя на никого да продума за тях…Красивата чорбаджи Ставрева щерка навестяваше сънищата му. Единствено в тях той се осмеляваше да говори с нея, да ù споделя трепетите на сърцето си…
       Да не беше чула една от прислужниците в дома на чорбаджи Лалю разговора между бащата и сина, както и репликата на Ирина по адрес на Каля, всичко щеше да остане между стените на чорбаджийския дом. Ала тя беше хлевоуста женица и мълвата тръгна из селото. Не изтрая този позор Яни и се запиля някъде из Европата…
       В края на лятото Пейков Кольо потропа с годежари на прага на чорбаджи Ставревата къща. Месец след това Кольо и Калина, които от деца се обичаха, се венчаха в църквата за радост на родители и близки.
       Не беше предвидила този обрат на съдбата Ирина, която от малка мечтаеше Пейков Кольо да я поиска за жена. Кипна буйната ù кръв в сърцето. Фуча цял месец из чорбаджийския дом, препуска с врания кон на брат си из бащините ливади… После се затвори цяла седмица в къщи, но бурята, която сама бе посяла в душата си, не стихна. Нямаше с кого да сподели мъката си. Майка ù почина, когато беше малка. Баща ù не се задоми втори път. Не щеше мащеха за децата си.

       –Дъще! – прекъсна спомените на дъщеря си чорбаджи Ставри – Време е да тръгваме. Цяло село те чака…Двама синове имаш, свекър и свекърва, които те обичат като свое чедо…Майка ти Катерина и тя се тревожи за теб…
       Тихо говореше чорбаджи Ставри. Кръст значеше името му, свята доброта трептеше в думите му…
       Каля изхълца…От очите ù рукнаха сълзи…
       –Поплачи си, дъще, пък се стъкми. И поведи децата си с обич и смирение…
       –Тате, пустиня е душата ми, тате…А Кольо преди да се осакати е написал в тефтера си едни думи…Случайно надникнах в него преди няколко седмици и лед смрази сърцето ми…
       –Какви думи, чедо? Не вярвам да са против теб…
       –Не са против мен, тате…Кольо сякаш е предчувствал, че нещо лошо ще се случи с него, та е написал завещанието си…Но освен него, пише…Ох, не мога да го изрека, тате – простена вдовицата и посегна да вземе Кольовия тефтер от един рафт до прозореца – Ето, прочети сам…
       Чорбаджи Ставри пое с треперещи ръце тефтера и се зачете в него. В завещанието нямаше нищо тревожно. Грижовният съпруг се бе разпоредил кому какво да остане в случай на внезапна негова смърт…Но накрая…накрая бе написал:
       „Невестице моя, Калинчице свидна…, ще ли ми запееш „Даньова мама”, когато верни другари мойта тлен изнасят из бащини двори?”
       Чорбаджи Ставри се олюля и приседна върху софата в ъгъла до прозореца… Предсмъртното желание на зет му беше непосилно дори за него – стария, врял и кипял в какви ли не житейски ситуации мъж, камо ли за крехката нежна душа на дъщеря му Калина…
       В одаята влязоха сватята Латинка и жена му Катерина. Латинка взе тефтера от ръцете на чорбаджи Ставри и внимателно прочете написаното от сина ù Кольо. В първия момент леден студ скова сърцето ù…Едва сега си обясни поведението на снаха си през последните седмици. „Милата, какъв товар е носела в душата си!” – каза си тя и погали Каля по рамото. После остави тефтера и през сълзи рече:
       –Пък, изпей му „Даньова мама”, дъще…Мъка голяма е легнала на сърцата ни, ала това е любимата песен на Кольо, която двамата пеехте от деца…Ако не смееш сама, ще ти пригласяме с майка ти…

       * * *
       –Как можа да причиниш това на Каля, несретнико? – извика Ангелът.
       –Ти още ли се мотаеш тук, Невидими? – тросна му се Душата Кольова.
       –Това ми е работата. – каза Ангелът.
       –Ти на това работа ли му викаш? Да беше ме опазил жив, да беше ми подсказал поне, че Ирина е прерязала една дъска от скелето, за да се утрепя…
       –А ти защо се рови в книгите на покойната майка на чорбаджи Лалювата щерка докато тя беше в града? – смъмри го Ангелът.
       –Търсех нещо, което ми поръча брат ù Яни преди да забегне далече от бащиния си дом заради нея. – отговори му Душата Кольова.
       –И заради това „нещо” сега тялото ти лежи безжизнено в ковчега, а Ирина замисля да стори ново зло.
       –Това нещо, за което говориш, може да лиши Ирина от наследство, защото в него пише, че тя не е дъщеря на чорбаджи Лалю и покойната му жена Марта…
       –Знам. Тя е дъщеря на циганката Алтùца от табора, който бе отседнал край реката, и нехранимайкото Гроздан, който беше коняр на чорбаджи Лалю. – каза Ангелът.
       –Не разбирам само как бебето Ирина се е озовало в дома на чорбаджията…
       –Това бебе не се казва Ирина, а Есмералда…Гроздан размени момиченцата… Още същата нощ таборът напусна селото. Сутринта Марта откри, че детето, което кърми, не е нейното…
       –Как?
       –По един белег. Дъщерята на чорбаджи Лалю имаше малка бенка с формата на сърчице на дясното си рамо. – каза Ангелът.
       –Но…но… такава бенка има…
       –Да, такава бенка има жена ти Каля…
       –Значи Каля и Яни са брат и сестра? И Яни си тръгна преди да узнае това?
       –Така е. Тъст ти, чорбаджи Ставри и жена му Латинка не са родители на Каля.
       –Но как се е озовала тя в техния дом?
       –В същата нощ раждаха циганката Алтица, Марта – майката на приятеля ти Яни и тъща ти Латинка. Но дъщеричката на чорбаджи Ставри, който беше по работа в града, издъхна час след появата си на бял свят…А Латинка изпадна в безсъзнание преди да е видяла детето…Двете къщи, както знаеш, са близо една до друга…Конярят Гроздан изхвърли в реката безжизненото телце на Латинкиното бебе и сложи в люлката твоята Калина, сестрата на Яни, чието име всъщност е Ирина…
       –Видях те най-после! – възкликна Душата Кольова – Но защо още двама с бели крила като теб се спускат към нас…
       –Страхувам се, че още две Души от селото ще се отправят скоро към Небесния си Дом! – каза угрижено Кольовият Ангел и литна да посрещне събратята си…








Публикувано от aurora на 19.03.2015 @ 09:39:53 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   kasiana

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 12


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

26.02.2024 год. / 04:17:01 часа

добави твой текст
"Пауловния" | Вход | 15 коментара (30 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Пауловния
от malovo3 на 19.03.2015 @ 12:36:22
(Профил | Изпрати бележка)
Просълзи ме.


Re: Пауловния
от kasiana на 19.03.2015 @ 21:28:08
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за прочувственото четене!:)

Сърдечни поздрави!:)

]


Re: Пауловния
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 19.03.2015 @ 13:29:19
(Профил | Изпрати бележка)
Каси, става все по-интересно, чакам с нетърпение следващите глави!
Поздрави!


Re: Пауловния
от kasiana на 19.03.2015 @ 21:30:03
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за окрилящия коментар, Цвети!:)

Сърдечни поздрави!:)

]


Re: Пауловния
от Hulia на 19.03.2015 @ 13:49:55
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
Изключителна история, която майсторско перо само може да пресъздаде...поздрави от сърце, Кас!:)))


Re: Пауловния
от kasiana на 19.03.2015 @ 22:23:28
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, за милите думи, Ули!:)

Сърдечни поздрави!:)

]


Re: Пауловния
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 19.03.2015 @ 14:10:21
(Профил | Изпрати бележка)
Каси, адмирации за написаното!
Не знаех, че си такъв чудесен разказвач! Какво кръстосване на съдбите само си направила, непредвидимо и изненадващо, от което за читателя става още по- интересно! Браво, мило момиче!


Re: Пауловния
от kasiana на 19.03.2015 @ 22:29:40
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, Мария!:)

Твоят коментар развълнува душата
и окрили надеждите ми, че "Пауловния"
има бъдеще...

Сърдечни поздрави!:)


]


Re: Пауловния
от rimoza (Rimoza@abv.bg) на 19.03.2015 @ 15:35:40
(Профил | Изпрати бележка)
Много ми хареса! Поздрави и от мен!


Re: Пауловния
от kasiana на 19.03.2015 @ 22:36:21
(Профил | Изпрати бележка)
Сполай ти за добрата дума,Римоза!:)

Сърдечни поздрави!:)

]


Re: Пауловния
от LATINKA-ZLATNA на 19.03.2015 @ 16:02:07
(Профил | Изпрати бележка)
Харесах.


Re: Пауловния
от kasiana на 19.03.2015 @ 22:37:52
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, че се отби и хареса,
Златно Цвете!:)

Поздрави!:)

]


Re: Пауловния
от Narwal на 19.03.2015 @ 16:33:55
(Профил | Изпрати бележка)
Прекрасен разказ, Каси! Аплодисменти безспир за тази глава. Ама си е права, Ирина:
"–Ако гъркинята влезе в нашия дом, аз излизам от него и няма да се върна!"
Да знаеш ако в къщи ти влязат едновременно змия и грък - убий гърка! :)
Поздравления!


Re: Пауловния
от kasiana на 19.03.2015 @ 22:43:53
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за аплодисментите, Капитане!:)

За гъркините, Вие имате най-точната представа,
предвид корените Ви:)

Благодаря за пословицата!:)
Честно - не я знаех...

Сърдечни поздрави!:)

]


Re: Пауловния
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 19.03.2015 @ 18:23:52
(Профил | Изпрати бележка)
Поздрави, Каси! Тази книжка бих искала да държа в ръцете си!


Re: Пауловния
от kasiana на 19.03.2015 @ 22:47:27
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, мила Кати!:)
Желанието ти ме окриля да довърша започнатото...
И, дай Боже да се изпълни желанието ти!:)

Сърдечни поздрави!:)

]


Re: Пауловния
от Caniko на 19.03.2015 @ 18:25:36
(Профил | Изпрати бележка) http://caniko-cania.blogspot.com/
Поздравления за интересните разкази за Пауловния.
Знаеш ли, че в Япония традицията повелява когато се роди момиченце да се посади пауловния. И в дните преди сватбата й дървото се отсича, за да направят ракла за чейза на булката.
А самите истории ме връщат в годините, когато бях малка и моята баба ми разказваше за много подобни на твоите герои съдби.

Прочетох с удоволствие и ти пожелавам да не те напуска вдъхновението.


Re: Пауловния
от kasiana на 19.03.2015 @ 18:57:44
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ни от сърце за споделеното впечатление от "Пауловния" и за благопожеланията, Caniko!:)

Знам за японския обичай, свързан с Императорското дърво...
Как иначе ще избера това име за героината на романа...
Но в последните две глави съм в 1900 година - с предците на момиченцето Пауловния, родено през 50-те години на 20 век...

Хубава вечер и усмихнато утро!:)

]


Re: Пауловния
от IGeorgieva на 20.03.2015 @ 11:24:43
(Профил | Изпрати бележка)
Поздравления, Каси!
Много е хубаво!


Re: Пауловния
от kasiana на 20.03.2015 @ 13:43:06
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти от все сърце, Ирен!:)

Бъди!


]


Re: Пауловния
от mariniki на 21.03.2015 @ 16:16:27
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
и мен просълзи, Каси... изключително, вълнуващо...
аплодисменти за теб...

честита пролет... бъди...


Re: Пауловния
от kasiana на 22.03.2015 @ 07:31:16
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти за окрилящия коментар, Мариники!:)

Честита Пролет и от мен, Прекрасна!:)


]


Re: Пауловния
от 4erGologan на 23.03.2015 @ 12:18:28
(Профил | Изпрати бележка)
Поздрав!


Re: Пауловния
от kasiana на 23.03.2015 @ 17:08:56
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря!:)

Щастлива нова седмица!:)

]


Re: Пауловния
от KBoianov (MartyBoianov@abv.bg) на 31.03.2015 @ 15:31:32
(Профил | Изпрати бележка)
Много автентично и чувствено.


Re: Пауловния
от kasiana на 31.03.2015 @ 17:35:40
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, Докторе!:)
Тази глава - половината от втората й част
и почти цялата трета е редактирана,
обаче няма как да я пусна отново,
защото ако изтрият първия вариант,
ще трябва да изтрият и коментарите,
а не ми се ще това да се случи...

Ако, дай Боже, издам "Пауловния",
5-та глава ще бъде с редактирания си вариант...

Сърдечни поздрави!:)

]


Re: Пауловния
от vyatur на 08.04.2015 @ 17:37:06
(Профил | Изпрати бележка)
Тъжно.


Re: Пауловния
от kasiana на 09.04.2015 @ 05:23:18
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, че споделихте съпричастието си към героите, vyatur !:)

Сърдечни поздрави!:)

]


Re: Пауловния
от ringo на 20.04.2015 @ 13:53:31
(Профил | Изпрати бележка)
Отдавна не бях влизал тук, а сега виждам че съм пропуснал съществена част от все по-вълнуващия ти разказ, Каси!...Все по-интересно ми става!..
Желая ти успех!...


Re: Пауловния
от kasiana на 20.04.2015 @ 15:41:18
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, че намина, прочете и сподели
впечатленията си за продължението на "Пауловния", Ринго!:)

Тази глава има съществена редакция в предпоследната и последната част, но не мога да я пусна пак, защото ще изгубя коментарите на всички, които са споделили впечатленията си...

До нови срещи на литературното поприще, Поете!!!

]