автор: fadul

Пролет свенливо наднича,
леко примигват мъглите.
Бавно сезоните сричат
думи, в очите ни скрити,
мисли, обвити в уплаха,
болки, догарящи тихо...
Устни свенливо се сляха,
влюбени пак си простиха.
Корени хищно се впиват
в крехката плът на земята.
клоните пръсти извиват,
слънце се блъска в стъклата.
Бавно допивам до дъно
чашата зимна горчилка.
Птица в небето се спъна,
после с крилете си сгъна
студената бяла престилка.