| Какво да стори? Малките пищят,
големите със погледи забиват
ножове сякаш в майчината гръд...
Децата, гладни ли са, не заспиват.
Така е втори ден – ни къшей хляб,
ни царевична питка да замеси...
Най-малкият от всички Божий раб
е само на година и два месеца...
Не се издържа! Само да заспят,
пък утре Бог все някак ще помогне!
Да ги подлъже някак?!? Но гладът
без хляб да го залъжеш невъзможно е...
***
Но майчица! Пред нея не важат,
тъй както за пред всички правилата -
отива в стаята, но този път:
- Ще ида – казва - за брашно. Почакайте!
... Завтича се през мръкналия двор,
край кучето, покрай хамбара празен
и влиза в миризливия обор,
при кравата, пресъхнала отдавна.
С две шепи тор се връща за тесто...
И меси, блъска, точи, а гърлата
в очакване притихват до едно,
че мама хляб пече за тях отатък.
***
Тъй сладка е и само мисълта
че топъл хляб във фурната пече се...
И ето - за минути челядта
във непробуден сън се е унесла.
А майчицата? Сън не я лови –
те спят сега, но утре от зарана
гладът дома им пак ще навести...
Нима с оборска тор ще ги нахрани?
И в този миг се чука на вратата...
- Та кой ли в този час се е присетил
при нас да идва?! – мисли си жената,
отваря... И Кой, мислите, насреща?
***
Самичък Господ Бог прекрачил прага
и рекъл ѝ: Ти, жено, не плачи,
а събуди децата и веднага
със хляба, що във фурната печеш, ги нахрани!
* Сюжетът на тази история не е мой, а е фолклорен. Прабаба ми я е разказвала на майка ми, тя - на мен. Не съм я чувал от друго място и затова ми се струва редно да достигне до повече хора и да се съхрани. Надявам се недодяланото ми мъжко перо да е предало поне частица от онова, което историята успява да предаде, когато я разказват налети със сълзи майчини очи.
Публикувано от aurora на 16.03.2015 @ 13:32:20
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 3
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аСтрелката | автор: nickyqouo | 318 четения | оценка няма | показвания 22621 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
"Хляб*" | Вход | 5 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Хляб* от ehnaton на 16.03.2015 @ 18:50:34 (Профил | Изпрати бележка) | Когато мислех заглавие, мислех за "Притча за хляба" или нещо подобно, но притчата е иносказателен разказ, а в случая иносказание няма, а просто разказ за едно чудо. Благодаря за коментара :) |
]
Re: Хляб* от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 16.03.2015 @ 14:32:47 (Профил | Изпрати бележка) | За повече от едно "браво" е. Улисани в гонене на повече , по-голямо и по-лъскаво понякога забравяме предците ни, за които къшей хляб си е бил цяло състояние! |
Re: Хляб* от ehnaton на 20.03.2015 @ 10:48:42 (Профил | Изпрати бележка) | След като майка ми прочете стиха, се оказа, че историята била с по-различен край и по-силен край, затова го редактирах и промених заглавието:
Странникът*
Какво да стори? Малките пищят,
големите със погледи забиват
ножове сякаш в майчината гръд...
Децата, гладни ли са, не заспиват.
Така е втори ден – ни къшей хляб,
ни царевична питка да замеси...
Най-малкият от всички Божий раб
е само на година и два месеца...
Не се издържа! Само да заспят,
пък утре Бог все някак ще помогне!
Да ги подлъже някак?!? Но гладът
без хляб да го залъжеш невъзможно е...
***
Но майчица! Пред нея не важат,
тъй както за пред всички правилата -
отива в стаята, но този път:
- Ще ида – казва - за брашно. Почакайте!
... Завтича се през мръкналия двор
край кучето, покрай хамбара празен
и влиза в миризливия обор,
при кравата, пресъхнала отдавна.
С две шепи тор се връща за тесто...
И меси, блъска, точи, а гърлата
в очакване притихват до едно,
че мама хляб пече за тях отатък.
***
Тъй сладка е и само мисълта
че топъл хляб във фурната пече се...
И ето - за минути челядта
във непробуден сън се е унесла.
А майчицата сън не я лови –
те спят сега, но утре от зарана
гладът дома им пак ще навести...
Нима с оборска тор ще ги нахрани?
И в този миг се чука на вратата...
- Та кой ли в този час се е присетил
при нас да идва?! – мисли си жената,
отваря... И що, мислите, насреща?
***
Окъсан странник с питащи очи:
„Дали ви се намира къшей хлебец?”
- Човече Божий, влизай се стопли,
но хляб за нас тук няма, ни за тебе...
- Че как? – погледнал странникът пещта –
Нали усещам, че на хляб мирише...
- Оборска тор – отвърнала – пека,
децата ми не бяха яли нищо...
...Излъгах ги, да ме прощава Бог!
И, ей ги, спят... пък утре ще му мислим...
Тогава странникът със поглед строг,
тъй сякаш че не му говорят истина:
- Вади го! – казал – Хлябът е готов!
- Какъв ти хляб! Нали ти казвам - тор е!
- Вади, вади! – отвърнал по-суров -
Готов е хлябът! Слушай що говоря!
Смутила се жената - „Луд чиляк!”,
но към пещта краката я повели,
отворила горещия капак,
а вътре вместо тор – два хляба бели!
Тогава рекъл странникът: – Иди
веднага, жено, събуди децата
и с този топъл хляб ги нахрани!
Сам Господ Бог говорел на жената.
|
| |