автор: ivliter

8.
Денят е мрачен. От сутринта вали ситен дъждец и градът е забулен в мъгла и изпарения. Улицата е пуста и мокра, с нагърчени отражения в локвите. Само от време-навреме, набързо преминава по някой минувач сгушен под чадъра си и с шум профучава автомобил, пръскайки вода по тротоара за ужас на пешеходците.
Отмествам поглед от прозореца и се заглеждам разсеяно в разпилените по бюрото ми шахматни фигури.
– Играе ти се, а няма с кого ли? – пита жена ми, влязла за нещо в стаята.
– Може да ти се стори странно, но днес изобщо не ми се играе. Времето ми действа потискащо.
– Че как така? На тебе винаги ти се играе.
– Чак пък винаги! На никого не му се играе винаги, дори на най-запалените шахматисти. Идват и моменти в които любимата игра те отегчава.
– Защо дремеш тогава над фигурите? Започни да правиш нещо.
– Нали го правя…
– И какво е то?
– Мисля.
– За какво?
– За това, че от шахмата, ако се вглеждаш внимателно в играта, можеш да научиш много неща за живота, може да се каже, че е един умален негов модел, в който има много негови аспекти. От играта можеш да си направиш изводи и за живота.
– Например! – любопитства тя.
– Например и в живота и в играта в началото имаш безброй варианти за ходове, безброй възможности. Можеш да опитваш всичко. С годините обаче, както и в развоя на играта, тези възможности намаляват. Оставаш с по-малко фигури и губиш възможност за мащабни комбинации, остават ти все по-малко неща на които можеш да се опреш. В развоя на играта противниковият играч те принуждава да играеш не точно така както ти се иска, а както позволява позицията. Така е и в живота – трябва с времето да се съобразяваш с обстоятелствата. Не можеш да живееш както ти се иска, а както се налага. Противникът те кара да правиш ходове, които не са ти по вкуса. Животът също те заставя да постъпваш и изживяваш неща не по твой вкус.
– Я виж ти! Интересно, наистина – съгласява се жена ми.
– В края на живота, както и в края на играта, ходовете ти са вече съвсем ограничени. Вариативността е силно ограничена. Няма място за заблуди и за много мечти, ясно се вижда към какъв край вървиш.
След кратка пауза, казвам:
– Ето за такива неща си мисля, приведен над шахматната дъска, когато не играя, а понякога, дори и когато играя.
– Стига си философствал, слез от облаците на земята и иди да изхвърлиш боклука, че аз имам много работа – отвръща тя и излиза от стаята.
Тези й думи ме изваждат от унеса на мислите и ме връщат в ограничения свят на битието. Напомнят ми че светът е двойствен и едновременно във времето и пространството съжителстват духовното и материалното начало. В различни моменти от живота ние сме подвластни ту на едното, ту на другото, според обстоятелствата върху житейската шахматна дъска.