автор: vyatur

Видях го случайно туй коте -
гальовно и мъркащо жално.
Обикнах, когато го зърнах.
Израсна край ме котаракът.

Небрежно поляга на припек,
притворил за малко очите.
Но зърне ли нещо забавно,
веднага наостря ушите.

Съседската котка е първа
И друга мишена пристига.
Копнежно мяука на двора -
котакът мустаци навива.

Оглежда, застинал, терена
и бавно пристъпя на лапи.
А щом разбере, че ме няма,
се готви за котешки хватки.

Обичам те, мой котарако,
познавам аз нравите твои.
Готов си на първата пряка,
да кръшнеш в опасни завои.

От покрива слез на земята!
Тук имаш си мека постеля.
Във купичка стоплям храната,
приготвена само за теб.