автор: ivliter

7.

В училището в което преподавам имаше двама кандидат майстори на спорта по шахмат. Случваше се в свободен час или в голямото междучасие те да наредят фигурите и да започнат оспорвани двубои. Беше ми интересно да наблюдавам играта им и да слушам коментарите. И не само на мене. Мнозина от колегите се скупчваха над главите им да гледат.
Понякога се осмелявах да седна срещу тях и аз, но рядко ми се отдаваше случай да премеря сили, защото бях слаб за нивото им и не им представляваше интерес да играят с мен. В много редки случаи достигах до някое реми, което си беше добро постижение.
Единият от тях, който беше ставал и градски първенец, реши да сформира отбор за предстоящите учителски състезания.
– Имаш ли нещо против да включа и тебе? – предложи ми той в едно от междучасията.
При този въпрос веднага си спомних безславното си представяне в училищния отбор преди години и поклатих отрицателно глава.
– Не ставам за тази работа.
– Защо? След двама ни ти си най-добрият.
– Започна ли да играя на състезание се притеснявам и губя.
– Какво като загубиш? Няма да свърши света с това. Трябват ми петима, за да направим отбор. Вече ангажирах и три от жените, за да сме в пълен състав. При тях изискването е да има три състезателки.
– После да не се сърдите, че съм ви провалил.
– Няма такова нещо. Ние ще играем на първа и втора дъска, а ти ще бъдеш на трета. Другите двама на четвърта и пета. Ние, като вземем нашите партии и някой от вас ако спечели, ще постигнем добро класиране. Може да стигнем и до зоналните игри.
– Има ли такъв шанс?
– Защо не? Да не мислиш, че другите, с които ще играем ще са гросмайстори? Повечето ще бъдат слаби и сигурно ще победиш мнозина.
Накрая ме убеди и аз се включих в отбора.
В градското състезание наистина постигнахме успех и се класирахме за зоналния учителски турнир, който щеше да се проведе в спортната база на град Тетевен.
Там ни потръгна добре, спечелихме първите няколко партии и станахме претенденти за първото място. Оставаше да се срещнем в пряк двубой с отбор, който също имаше шансове да спечели. В битката помежду ни щеше да се реши спорът за първото място.
Двубоят протичаше много оспорвано. Но този път нещата не вървяха както ни се искаше. Набързо загубихме партиите си на четвърта и пета дъска. Моята протичаше със съмнителна прогноза за успех. Преди да започнем играта, колегата ми каза:
– Ако ние спечелим на първа и втора дъска, ти дори и реми да направиш, заминаваме на републиканското първенство.
– Изпитвам голямо напрежение и неувереност – отвръщам аз.
– Такава е играта, всеки изпитва. Няма какво да се притесняваш, спокойно. Ще ги бием. Тези ги знам аз. От една Тетевенска махала са, да не мислиш, че са кой знае какво. В предишното състезание сме ги побеждавали.
– Дано и сега да се случи.
В крайна сметка стана така, че и тримата загубихме. Оказа се, че мъжете от махалата са и тримата кандидат майстори на спорта, че са много добре подготвени и ни отвяха от пътя си към републиканското първенство.
А нашият отбор и при мъжете и при жените трябваше да се задоволи с второто място, което само по себе си, за мене беше успех.
С това събрах кураж да се явя в още няколко предстоящи състезания.