автор: ednorogo

"Купуваме неща, от които не се нуждаем с пари, които нямаме, за да впечатлим хора, които не можем да понасяме."
А радостта? Истинска, бистра, с очи като лъчи? Ами мечтите от детството ни? Дори само споменът за тях или пък въображаемото им сбъдване са равносилни на щастието. Без дори да сме могли да ги почувстваме между пръстите си, нито да ги познаем в действителност. Щом продължаваме да ги търсим и откриваме в мимолетните мигове на искрената радост, значи сме част от тях и те ни принадлежат. Нужно ли е наистина една мечта да се материализира? След като веднъж се е родила в сърцето ми и е станала осезаема, макар и невидима за останалите, тогава за мен тя вече е сбъдната. Разбрала съм, какво искам и това е отговорът. Кога и къде ще получа желаното, няма никакво значение. Щом живея за него, значи мечтата ми - това съм аз самата.