автор: bebvragalowski

Чуй, моят глас сега те вика
и носи пясъчни мечти,
с копнеж по твоите звезди
и стрък ухаеща иглика.

Защо ме гледаш във очите?
Не искам! Сам съм, унизен...
Разбрах - от Бога на сълзите,
аз живея в теб, а ти... във мен!

Сега прегръщам голо чувство
и копнежи тънкокрили,
но да обичаш е изкуство
и от него черпя сили.

Бях за тебе приключение,
препускане с известен край!
От тогава слънцето на май
събужда моето презрение.