автор: sbydnata

От толкова мрак очите ми ослепяха ...
Какво не бих дала
да зърна за миг дори
усмивката светла на Слънцето?!
Вятъра ще призова
да развее тъмата и небето навъсено!
Дъжд ще извикам
с нежни капки, сълзи
да измие тъгата от лика му прекрасен!

Славеи,ангелогласни
за помощ
от душа и сърце ще помоля,
на Слънцето
с нежност и много любов да попеят.

Господи,
как искам пак лъчите му, топли и нежни
зад гъстите облаци да се примъкнат,
да ме стоплят,да ми вдъхнат надежда и сили,
да ми покажат пътя към собсвеното ми сърце ...

Мили Боже,
от пръст и вода си създал
по подобие свое човека.
Моля те, Боже
прости ни греха,
че се равняваме с теб
и боли ни от туй
що отредил си ни на Земния свят ...

Знам затуй дал си всеки му Слънце единственно
да огрява,да води,
да сочи,
да сбъдва ... малките хора
погалило с мощни лъчи.
Така помилвана от единственото Слънце
се раждам отново аз за стотен път ...

Живота си бих дала
да зърна за миг дори
усмивката светла на Слънцето!