автор: giro

Айде пак атаки и стрелби. Айде пак убиване, политическа патетика, лицемерна реторика, искрено насъскване...
Злото сплотява. Нима не е очевидно?
Затова се поддържа. И това ли не е очевидно?
Кой произвежда оръжията, с които се избиваме и къде влага парите от тяхната продажба?
Къде живее този олигархичен един процент от хомо сапиенси, който държи половината от богатството на Земята ни, и с цената на какво се е сдобил с него?
Убиването води до убиване. Отдавна е загубена паметта за това кой първи е убил. Но не е загубена паметта кой държи хората глупави и гладни, докато самодоволно преяжда с езици на чучулиги, кървави гълъбови гърди и стеатозен дроб, изкормен от патки със заковани крака и опънати шии. И докато влага милиарди, за да научи сътворението на света, а отказва да види, че това вече няма значение. Защото този свят е изправен пред втория Голям взрив. Но не, за да породи нов живот, а за да погуби настоящия.
Цивилизацията ни изчезва. Тази самовлюбена, безпардонна, арогантна и нагла цивилизация изчезва.
Хората не вярват. Как ли и да повярват, когато символите на вярата са се превърнали в сувенири от есенциален кич, а самата вяра води битки за разширяване на техните пазари. Когато в какво да вярват тези хора от памтивека решават самозвани жреци, чийто бради са сплъстени от лойта на високо белтъчната им храна. Когато има „Трети” свят, а неговите милиарди деца умират от лечими болести и глад.
Аналгин се пие при инцидентен главобол. В самото начало палеативната мярка върши работа. При хронифициране се търси източникът. Може и да тумор в мозъка. Тумор в мозъка на един свят, пищящ до Бога от несправедливост.
Този Бог няма да ни чуе, докато се избиваме в Негово име, вместо да вярваме в Него.