автор: hela

Последният мъж в живота и, я блокира сексуално. Просто нямаше и намек за необходимост от желание.
Правеше го, не че не го правеше, но това не беше секса с него, това беше някакво съвкупляване от което нямаше и грам удоволетворение и как да има, когато я нямаше онази първична стихийност на безпаметни докосвания, неговите докосвания, уникалния му аромат на възбуден мъж и сливанията им граничещи с медиативно препускане в безкрайността.
Нямаше го.Нямаше и да го има, беше невъзможно да го има пак, така се случва понякога, а тя беше горда жена.Мислите и за него стояха недопуснати и после си отиваха.
Последния мъж в живота и я направи фригидна за останалите мъже.
Какъв смисъл има съществуването на една жена, когато вече не е жена, се въртеше като рефрен без отговор в съзнанието и месеци наред.
Отговорът дойде изневиделица, когато видя другата в себе си.
Странно нещо е животът, за кой ли път си го помисли и необяснимата тръпчива нежност, която я обзе при мисълта, че има смисъл от това да си някой за някой я накара да се усмихне.Животът продължаваше, макар и необичайно.