автор: drowzee

Когато няма повече истини за казване
Отварям очите си и поглеждам нагоре
Към едни бързи залези
Към едни бавни изгреви
Често не падат звезди, а камъни
Но аз не мога да сведа глава
Нека падат
Отдавна танцувам с вятъра
И по тялото ми обрулено
Може да прочетеш за част от себе си
Да се спуснеш по вените ми
Поне веднъж
Да разплетеш косата ми
Или да сложиш ръка на лицето ми
Сега разбра ли?
Коя съм всъщност аз
Когато си ми безразличен