автор: meiia

Щом Св. Валентин, Трифон Зарезан и Задушница съвпадат.

Празнуват влюбените. Другите – и те.
Или поне бездънно, лошо се напиват
край бъчвите Живот, до смърт. Сефте!
Та… мен и теб едва ли ни разбират.

Защото сме Едно в различни светове
и пием вино-кръв от светлината.
Без страсти, роли, пози, бесове
говорим си чрез думите на тишината.

И се разбираме. И мисля, по-добре,
понеже си говорим с думи непознати
и на език, на който няма да умре
ни моята любов, ни любовта ти.

И си мълчим. И пием. Глътка – аз,
а ти попиваш виното с душата.
На този ден съм жив иконостас
и ти изпращам Любовта по Тишината.

Защото е единствен преносим багаж
през измерения, въпроси и обиди.
Безмълвието ти е грижовен страж.
И сме Любов, макар че…

„ни ръка да пипне, ни око да види“.