автор: iokasta

Тя е отложила всички усмивки,
които е заслужавала да има
с теб.
Естествено отлагането не е вечно,

... отложеният момент ще настъпи...

това ще е някой обикновен ден,
тъй като по правило
простите неща се изясняват в такива дни.


Точно тогава
ти ще ги прегледаш /всички усмивки/ в архива "отложени задължения"
и ще ги отпишеш
като изтекли.


После ще ги пренесеш в онази графа в душата ти:
"несъбираемо
отложено щастие",


и ще те пръсне чувството на обикновения ден,
че тя
в деня, когато е отложила всички усмивки, които е заслужавала да има с теб
всъщност ти е казала

Д
О
В
И
Ж
Д
А
Н
Е

защото е знаела, че няма да можеш да понесеш толкова щастие...