автор: Kanegan

Тия бели старици, тополите,
все ме чакат край селския път,
към небето протегнали клоните,
по тях черни гарвани вечно крещят.

Къщи с бръшляни крият стоборите.
Лозови пръчки с изсъхнал грозд
сянка пазят на пейки до портите,
а някога тук е кипял живот.

Няма старци, подпрени с бастуните,
да хортуват на припек отвън,
само кучета лаят нощем в добите
сякаш призраци виждат насън.

Скърцат дървени порти прогнили,
облепени с некролози безброй,
майки с изгорени души, почернени,
не намират в съня си покой.

Камбаната селска стряска с звъна си,
тъжно отмерва заминал живот,
гробище кръстове, плочи множи си,
събира душите в отвъдния свят.