автор: Elling

Смълчана беше тази пролет,
зеленото - изцапано със кал.
Прекършен в началото си полет,
поредният предизвестен провал.

Преваля се вече моето лято
и уморено миришат тревите.
Аз изпращам последното ято,
подарих си на него мечтите.

Идва есента на равносметката,
а покрай мен всичко е на прах.
Да, хич не е приятна гледката
и чуждите усмивки пропилях.

Ще се сбогуваме през зимата
със теб, красива моя непозната.
Не можа да се получи римата
и любовта изчезна без остатък.

Толкова много пропилени сезони,
отминали като едно стенание.
Остава само вятърът да гони
на вечността последното дихание.