автор: Galatea

Тежко сърцето тупти пред врага,
щом те улучи стрелата,
Архангелът с меча на прага стои,
не иска да вземе душата.

Сега накъде - стоиш наранен,
разплатата шепне в снагата.
Търпи, не ридай, но чакай докрай,
съдбата да мине в атака...

Отгоре Небето отваря очи
и гледа смутено тълпата.
Делата човешки на Бога откри,
със огън облива Земята.

За жертвите мили светът не скърби.
Пчелите изчезват в полята.
Осите усмихнато си летят,
изобилна е вече храната.

Да тръгнеш нагоре, не може сега,
с решение става на братя.
А тук да стоиш , безсилен в яда
е тежка и трудна задача.

Тогава запей! Молитви шепти
и щом се събудят децата,
ще видят Небето как странно блести
и светят звездите оттатък...